Tom Bombadil’s songs

Hey dol! merry dol! ring a dong dillo!
Ring a dong! hop along! fal lal the willow!
Tom Bom, jolly Tom, Tom Bombadillo!

Hey! Come merry dol! derry dol! My darling!
Light goes the weather-wind and the feathered starling.
Down along under Hill, shining in the sunlight,
Waiting on the doorstep for the cold starlight,
There my pretty lady is, River-woman’s daughter,
Slender as the willow-wand, clearer than the water.
Old Tom Bombadil water-lilies bringing
Comes hopping home again. Can you hear him singing?

Hey! Come merry dol! derry dol! and merry-o,
Goldberry, Goldberry, merry yellow berry-o!
Poor old Willow-man, you tuck your roots away!
Tom’s in a hurry now. Evening will follow day.
Tom’s going home again water-lilies bringing.
Hey! Come derry dol! Can you hear me singing?

Hop along, my little friends, up the Withywindle!
Tom’s going on ahead candles fo to kindle.
Down west sinks the Sun: soon you will be groping.
When the night-shadows fall, then the door will open,
Out of the window-panes light will twinkle yellow.
Fear no alder black! Heed no hoary willow!
Fear neither root nor bough! Tom goes on before you.
Hey now! merry dol! We’ll be waiting for you!

Hey! Come derry dol! Hop along, my hearties!
Hobbits! Ponies all! We are fond of parties.
Now let the fun begin! Let us sing together!

Now let the song begin! Let us sing together
Of sun, stars, moon and mist, rain and cloudy weather,
Light on the budding leaf, dew on the feather,
Wind on the open hill, bells on the heather,
Reeds by the shady pool, lilies on the water:
Old Tom Bombadil and the River-daughter!

Old Tom Bombadil is a merry fellow;
Bright blue his jacket is, and his boots are yellow.

I had an errand there: gathering water-lilies,
green leaves and lilies white to please my pretty lady,
the last ere the year’s end to keep them from the winter,
to flower by her pretty feet till the snows are melted.
Each year at summer’s end I go to find them for her,
in a wide pool, deep and clear, far down Withywindle;
there they open first in spring and there they linger latest.
By that pool long ago I found the River-daughter,
fair young Goldberry sitting in the rushes.
Sweet was her singing then, and her heart was beating!

And that proved well for you — for now I shall no longer
go down deep again along the forest-water,
not while the year is old. Nor shall I be passing
Old Man Willow’s house this side of spring-time,
not till the merry spring, when the River-daughter
dances down the withy-path to bathe in the water.

Ho! Tom Bombadil, Tom Bombadillo!
By water, wood and hill, by the reed and willow,
By fire, sun and moon, harken now and hear us!
Come, Tom Bombadil, for our need is near us!

Old Tom Bombadil is a merry fellow,
Bright blue his jacket is, and his boots are yellow.
None has ever caught him yet, for Tom, he is the master:
His songs are stronger songs, and his feet are faster.

Get out, you old Wight! Vanish in the sunlight!
Shrivel like the cold mist, like the winds go wailing,
Out into the barren lands far beyond the mountains!
Come never here again! Leave your barrow empty!
Lost and forgotten be, darker than the darkness,
Where gates stand for ever shut, till the world is mended.

Wake now my merry lads! Wake and hear me calling!
Warm now be heard and limb! The cold stone is fallen;
Dark door is standing wide; dead hand is broken.
Night under Night is flown, and the Gate is open!

Hey! now! Come hoy now! Whither do you wander?
Up, down, near or far, here, there or yonder?
Sharp-ears, Wise-nose, Swish-tail and Bumpkin,
White-socks my little lad, and old Fatty Lumpkin?

Tom’s country ends here: he will not pass the borders.
Tom has his house to mind, and Goldberry is waiting

Песните на Том Бомбадил

Хей, дол! Весел дол! Дрънка, звънка дило!
Дрънка звън! Хоп навън! Пум по върбило!
Том Бом, хубав Том, Том Бомбадило!

Хей! Брей! Весел дол! Виж, любима! Ето,
лек лети ветрецът тих и скорец в небето.
Там далеч под хълм зелен тя на прага чака
нощ да падне и звезди да изгреят в мрака,
на Реката дъщера, нежна и лъчиста,
стройна като върбов клон, като извор чиста.
Сар Том Бомбадил с лилии за нея
пак към своя дом търчи. Чуваш ли как пее?

Хей! Брей! Весел дол! Бесен дол! И весела
Златоронка, Златоронка, жълта, златна, есенна!
Беден Върбалане стар, свий си коренака!
Много бърза днеска Том, няма да те чака.
Том към своя дом търчи, с лилии за нея.
Хей! Брей! Весел дол! Чуваш ли как пея?

Хей, насам, край Върбоструйка бързайте във този час!
Свещи ярки да запали тича Бомбадил пред вас.
Слънцето на запад чезне, скоро нощ ще падне горе.
Щом се спускат нощни сенки, портата ще се отвори,
жълта светлинка ще блесне през прозорците открити.
От елшите не се бойте! Не се бойте и от върбите!
Клон и корен ще са мирни! Тича Том пред вас във мрака.
Хей, хоп! Весел дол! За вечеря ще ви чака!

Хей! Насам, весел дол! Хоп, да не се бавиме!
Хобити! Понита! Гости обожаваме!
Да започнем веселба! Песен да подемем!

Да започнем веселба! Песен да подемем
за звезди и слънчев ден, за дъждовно време,
за росата в лист зелен, за перцата тънки,
за зефир над хълм висок, за камбанки звънки,
за тръстики в тъмен вир, лилии в водата
и за Бомбадил и нея — щерка на Реката.

Стар Том Бомбадил, славен юначага,
синя дреха си уши, с жълти чизми бяга.

Имах заръка натам, край реката — лилии водни да сбирам,
листи зелени и лии бели за моята дама прекрасна,
сетни пред края на тази година, та да ги скрия от зимата
и да цъфтят край нозете и нежни щом вънка завее фъртуна.
Всяка година в края на лятото аз ги откъсвам за нея
в езеро тъмно, дълбоко и чисто по Върбоструйка надолу.
Там се отварят те първи напролет, там прецъфтяват последни.
Накога, много отдавна, намерих щерката речна край него,
Бе Златоронка прекрасна и млада, седнала в млади тръстики.
Сладка бе нейната песен тогава, буйно туптеше сърцето.

И това ви донесе късмета, че повече няма
да се спускам надолу далеч по рекичката горска
преди края на тази година. И няма да мина
край дома Върбаланов, преди пролетта да настъпи,
и под сенките върбови тя — дъщеря на Реката —
с танц да литне напред, да разплиска водата.

Хей! Том Бомбадил, Том Бомбадило!
През води, върби, камъш, през гора и било,
в лунна нощ и слънчев ден, чуй ме как те моля!
Бързо идвай, Бомбадил, че сме във неволя!

Стар Том Бомбадил, славен юначага,
синя дреха си уши, с жълти чизми бяга.
Славни песни пее той, враг не ще го хване,
че е Том най-бързоног и че е Стопанин.

Излизай, Стара твар! Под слънцето изчезвай!
Като мъгла топи се и като вятър вий
сред пущинак безкраен, далеч зад планините!
Насам не се завръщай! Могилата е празна!
В забрава да потънеш, по-черна от нощта,
там, де вратите нивга не ще се да отворят!

Събудете, се момчета! Чуйте ме сред светъл ден!
Топли са сърца и мишци! Падна камъкът студен;
Вратничата пуста зее, чезне мъртвата ръка.
В черна нощ Нощта избяга, Пътят е открит сега!

Хей! Брей! Тука,брей! Де сте се залутали?
Горе, долу, настрани, там ли сте, бре, тука ли?
Остроушко, Пляс-опаш, Нюхчо, Ветрогончо,
Белокракчо, драги мой, и стар Шишко Тромчо?

Тук на Том страната свършва, не излиза той навън.
Работа си има в къщи, Златоронка чака там.

Аудио


[0,37 мин. – Дж. Р. Р. Толкин]