Errantry
There was a merry passenger,
a messenger a mariner:
he built a gilded gondola
to wander in and had in her
a load of yellow oranges
and porridge for his provender;
he perfumed her with marjoram,
and cardamom and lavender.
He called the winds of Argosies,
with cargoes in to carry him,
across the rivers seventeen,
that lay between to tarry him.
He landed all in loneliness,
where stonily the pebbles on,
the running river Derrilyn,
goes merrily for ever on.
He journeyed then through meadow-lands,
to shadow-land that dreary lay,
and under hill and over hill,
went roving still a weary way.
He sat and sang a melody,
his errantry a tarrying,
he begged a pretty butterfly,
that fluttered by to merry him.
She scorned him and she scoffed at him,
she laughed at him unpitying,
so long he studied wizardry,
and segaldry and smithying.
He wove a tissue very thin,
to snare her in; to follow her,
he made him beetle-leatherwing,
and feather wing of swallow hair.
He caught her in bewilderment,
with filament of spider-thread.
He made her soft pavilions,
of lilies and a bridal bed,
of flowers and of thistle-down,
to nestle down and rest her in,
and silken webs of filmy white,
and silver light he dressed her in.
He threaded gems and necklaces,
but recklessly she squandered them,
and fell to bitter quarrelling,
then sorrowing he wandered on,
and there he left her withering
as shivering he fled away;
with windy weather following,
on swallow-wing he sped away.
He passed the achipelagoes,
where yellow grows the marigold,
with countless silver fountains are,
and mountains are of fairy-gold.
He took to war and foraying,
a harrying beyond the sea,
and roaming over Belmary,
and Thellamie and Fantasie.
He made a shield and morion,
of coral and of ivory.
A sword he made of emerald,
and terrible his rivalry,
with elven knights of Aerie
and Faerie, with paladins
that golden-haired, and shining-eyed
came riding by, and challenged him.
Of crystal was his habergeon,
his scabbard of chalcedony,
with silver tipped and plenilune,
his spear was hewn of ebony.
His javelins were of malachite
and stalactite — he brandished them,
and went and fought the dragon flies,
of Paradise, and vanquished them.
He battled with the Dumbledors,
the Hummerhorns, and Honeybees,
and won the Golden Honeycomb,
and running home on sunny seas,
in ship of leaves and gossamer,
with blossom for a canopy,
he sat and sang, and furbished up,
and burnished up his panoply.
He tarried for a little while,
in little isles that lonely lay,
and found their naught but blowing grass.
And so at last, the only way he took, and turned,
and coming home with honeycomb,
to memory his message came,
and errand too!
In derring-do and glamoury,
he had forgot them,
journeying and tourneying, a wanderer.
So now he must depart again,
and start again his gondola,
for ever still a messenger a passenger, a tarrier,
a roving as a feather does,
a weather-driven mariner.
Рицарският дух
Живял е някога юнак,
и рицар смел, че и моряк.
Със своя кораб здрав и лек
и си пътува, и си векува,
с товар от плодове и вино,
с каша овесена — да му е весело,
подправена със кардамон,
и с джинджифил, и с кимион.
Попътни ветрове призва
да му напътстват кораба
през седемнадесет реки —
да го не бавят от зори.
Намери пристан тоз моряк
покрай самотен речен бряг,
там, где реката Дерилин
тече и се върти кат млин
И тръгна през поля, паланки
към мрачната Страна на Сянката.
И хълм след хълм, във пек и зной
по пътя си вървеше той.
Приседна песен да подхване,
делата рицарски забравил;
прелитна пеперуда лека —
прекрасна дама на сърцето.
Тя наруга го — той замря,
тя се засмя и отлетя.
И оттогава той, препатил,
реши да учи занаяти.
За да я хване, изтъка
воал ефирен от сърма;
след нея за да полети,
крила от птиче си съши;
В засада я издебна бърже
с кепче от свилено въже.
Подир стькми ѝ шатра мека
от лилии; а брачно ложе
от цвят изви и пух положи —
да ѝ е мекичко и лекичко.
И най-накрая я облече
във белосърмено елече.
Втъка рубини в накити,
но тя, уви, разкъса ги
и дръзко в бой го призова;
той, натъжен, се олюля
и отлетя самин, треперещ,
остави я, макар ѝ верен,
обязди вятъра, засили се,
крила разперил, в миг стопи се.
Прелитна над архипелази,
где невен жълт е на талази,
где бликат сребърни води
и чисто златни планини.
Готов за бой и за войни
над океана се стопи,
поел към чудна Белмари,
и Телами, и Фантази.
Направи си и щит, и шлем
от кост на дракон със мехлем,
смарагдов беше мечът смел,
във страшни битки го повел
със рицари от славни дни
от Аери и Фаери,
със паладини звездооки,
подели боеве жестоки.
С кристална ризница връз кон,
със ножница от халцедон;
с връх сребърен по пълнолун
блести му пиката-харпун.
Стрелите си от малахит
размахва като сталактит
срещу вразите си коварни
и ги надвива в битки славни.
Той влезе в бой със Онемявците,
с Жужавците и Пчелокрилите;
спечели Златна пита бляскава,
изду платна да се прибира
със кораб от цветя и слюда,
с воал най-фин за балдахин;
пое със песен и потруди се
доспехите си да изжули.
Поскита още малко рицаря
из острови далечни, скритички,
посрещан от трева до кръста.
Но най-подир той сложи кръста
и пътя славен към дома
пое. За спомен си взема
трофея славен да му спомня
за схватки и за боеве!
В скиталчества и бойна слава
той бе забравил дотогава —
бе все на път и все на крак.
Но ето, старият моряк
отново кораба си спретва,
че няма по-висока летва
от туй да си си все юнак,
и рицар, пътешественик
със вятъра понесъл се
и волен кат перо.
Превод: Невена Кръстева
Публикувана за първи път в сп. „Оксфорд”, Оксфорд, том 52, № 5 (9 ноември 1933), стр. 180, и по-късно публикувана отново в „Приключенията на Том Бомбадил”.
Що се отнася до текстовото развитие през годините и постепенното ѝ преобразуване в „Песен за Еарендил” („Властелинът на пръстените”, Книга втора, глава 1), вж. „Измяната на Исенгард”, глава V: „Песента на Билбо в Ломидол — Рицарският дух и Еарендиллинве”, стр. 81–109)
Заглавието всъщност трябва да се преведе „странстване”.
Аудио
[2,58 мин. – Дж. Р. Р. Толкин]