The wind was on the withered heath,
but in the forest stirred no leaf:
there shadows lay by night and day,
and dark things silent crept beneath.
The wind came down from mountains cold,
and like a tide it roared and rolled;
the branches groaned, the forest moaned,
and leaves were laid upon the mould.
The wind went on from West to East;
all movement in the forest ceased,
but shrill and harsh across the marsh
its whistling voices were released.
The grasses hissed, their tassles bent,
the reeds were rattling — on it went
o’er shaken pool under the heavens cool
where racing clouds were torn and rent.
It passed the lonely Mountain bare
and swept above the dragon’s lair:
there black and dark lay boulders stark
and flying smoke was in the air.
It left the world and took its flight
over the wide seas of the night,
The moon set sail upon the gale,
and stars were fanned to leaping light.

Този вихър дойде от планинския връх,
като прилив ревеше със пагубен дъх;
скърши клон подир клон и гората със стон
пръсна мъртви листа по зеления мъх.

Но отмина, на изток понесе се той
и в гората настана мъртвешки покой;
само див и писклив зад дола мочурлив
отдалече долиташе злият му вой.

С пукот люшна тръстики из мрачни блата,
засвистя из тревите и пак полетя
над размирни води, под небе без звезди,
где мъгли парцаливи хвърчаха в нощта.

Той отмина Самотният връх превисок,
днес превърнат в бърлога на дракон жесток —
почернял, повален и без жал разорен,
в дим обгърнат прославен и древен чертог.

В своя полет напусна света най-подир,
прекоси океана на звездната шир
и самата луна сякаш вдигна платна
да отплава през вечния хладен всемир.

Превод Любомир Николов

В степта луд вятър брулеше земята,
но лист дори не трепваше в гората.
И нощ, и ден на сенки плътни в плен,
потайни твари пъплеха в тъмата.
Но вятърът премина планината,
нахвърли се като връз бряг вълната,
листа от клони яростно зарони
и скоро с цял килим покри тревата.
На изток сетне хвърли своя бяс —
в гората стихна всеки шум тогаз,
но остро проехтя и засвистя
в тресавището неговият глас.
Треви, тръстики стенеха превити,
а вятърът бучеше страховито
над блатните вълни, под висини,
от тежки черни облаци закрити.
Удари яростно връз Планината,
де драконът лежеше под скалата
сред сринат камънак, потънал в мрак,
сред дим, понесъл се към небесата.
Накрай остави той земя, гори,
в морето черно на нощта се скри,
отнесе и луна, и светлина,
звездите пръсна в хиляди искри.

Превод Асен Тодоров