The Man in the Moon stayed up too late
There is an inn, a merry old inn
beneath an old grey hill,
And there they brew a beer so brown
That the Man in the Moon himself came down
one night to drink his fill.
The ostler has a tipsy cat
that plays a five-stringed fiddle;
And up and down he runs his bow,
Now squeaking high, now purring low,
now sawing in the middle.
The landlord keeps a little dog
that is mighty fond of jokes;
When there’s good cheer among the guests,
He cocks an ear at all the jests
and laughs unlit he chokes.
They also keep a horned cow
as proud as any queen;
But music turns her head like ale,
And makes her wave her tufted tail
and dance upon the green.
And O! the row of silver dishes
and the store of silver spoons!
For Sunday there’s a special pair,
And these they polish up with care
on Saturday afternoons.
The Man in the Moon was drinking deep,
and the cat began to wail;
A dish and a spoon on the table danced,
The cow in the garden madly pranced,
and the little dog chased his tail.
The Man in the Moon took another mug,
and then rolled beneath his chair;
And there he dozed and dreamed of ale,
Till in the sky the stars were pale,
and dawn was in the air.
The ostler said to his tipsy cat:
‘The white horses of the Moon,
They neigh and champ their silver bits;
‘But their master’s been and drowned his wits,
and the Sun’ll be rising soon!’
So the cat on his fiddle played hey-diddle-diddle,
a jig that would wake the dead:
He squeaked and sawed and quickened the tune,
While the landlord shook the Man in the Moon:
‘It’s after three!’ he said.
They rolled the Man slowly up the hill
and bundled him into the Moon,
While his horses galloped up in rear,
And the cow came capering like a deer,
and a dish ran up with a spoon.
Now quicker the fiddle went deedle-dum-diddle;
the dog began to roar,
The cow and the horses stood on their heads;
The guests all bounded from their beds
and danced upon the floor.
With a ping and a pong the fiddle-strings broke!
the cow jumped over the Moon,
And the little dog laughed to see such fun,
And the Saturday dish went off at a run
with the silver Sunday spoon.
The round Moon rolled behind the hill,
as the Sun raised up her head.
She hardly believed her fiery eyes;
For though it was day, to her surprise
they all went back to bed!
Човекът от Луната осъмна на Земята
В страноприемницата стара
под сивия обрулен хълм
сервират пиво толкоз гъсто,
та Гостът от Луната яви се вечер късно
да се напие като пън.
Конярят има странна котка,
тя на гъдулка петострунна
лъкът прокарва, без да спре,
сякаш кожуха си дере
във грейналата вечер лунна.
Ханджията пък има куче,
което вицове обича;
щом се устите поразвържат,
то слуша думите да свърже
и после да се смее тича.
Рогата крава там държат
като кралица горделива;
но музиката я размята
и тя започва да се мята
във танц, щом види тучна нива.
И, о!, чинии от сребро
със набор сребърни лъжици!
В тях във неделя се сервира,
а в събота със капка бира
ги лъскат две старици.
Човекът от Луната над чашката заляга,
котката подкара песента юнашката;
лъжица и чиния по масата танцуват,
кравата в полето тича и лудува,
а псето малко гони си опашката.
Конярят се обърна към странната си котка:
„Жребците бели от Луната
юздите сребърни ще скъсат от нетърпение;
сайбията им пие си без никакво вълнение,
а скоро ще изгрее слънце над Земята!”
И котката почна хей-дидъл-хей-дидъл —
песен, що мъртвия в гроба обръща:
застърга, задращи, все повече бърза,
а барманът госта си силно разтърсва:
„Хей, три май минава!” — и челото смръщи.
Човека нагоре по хълма избутаха,
навреме да стигне и той на Луната,
жребците му яки в галоп се спуснаха,
а кравата щура кат бясна друсна се,
лъжица сребърна докосна земята.
Гъдулката стърже дум-дидъл-дидъл,
чак кучето дребно залая,
на челна стойка изправи се кравата,
наизскачаха гостите здравата
и затанцуваха накрая.
Със пинг и със понг отиде си струна!
Политна кравата към Луната;
А кучето малко от смях запревива се,
чиниите съботни хукнаха, скриха се,
лъжица надигна се над земята.
Потъна зад хълма Луната ярка
и Слънцето грейна наместо нея.
Тя не повярва, направо ахна,
че денем бе, ала внезапно
си легнаха хората да се сгреят.
Превод: Невена Кръстева
Основано на популярното английско детско стихче „Hey Diddle Diddle”
Вж. първия вариант на творбата: The Cat and the Fiddle
Аудио
[1,58 мин. – Дж. Р. Р. Толкин]