Приключенията на Том Бомбадил, ил. Полийн Бейнс

The Mewlips

The shadows where the Mewlips dwell
Are dark and wet as ink,
And slow and softly rings their bell,
As in the slime you sink.

You sink into the slime, who dare
To knock upon their door,
While down the grinning gargoyles stare
And noisome waters pour.

Beside the rotting river-strand
The drooping willows weep,
And gloomily the gorcrows stand
Croaking in their sleep.

Over the Merlock Mountains a long and weary way,
In a mouldy valley where the trees are grey,
By a dark pool’s borders without wind or tide,
Moonless and sunless, the Mewlips hide.

The cellars where the Mewlips sit
Are deep and dank and cold
With single sickly candle lit;
And there they count their gold.

Their walls are wet, their ceilings drip;
Their feet upon the floor
Go softly with a squish-flap-flip,
As they sidle to the door.

They peep out slyly; through a crack
Their feeling fingers creep,
And when they’ve finished, in a sack
Your bones they take to keep.

Beyond the Merlock Mountains, a long and lonely road.
Through the spider-shadows and the marsh of Tode,
And through the wood of hanging trees and the gallows-weed,
You go to find the Mewlips — and the Mewlips feed.

Кукурявците

Във сенките се крият те —
във тъмнината синя,
едва звънят камбанките —
като че глъхнат в тиня.

Потъваш в тинята, решен
да ги откриеш ти.
Капчук те гледа изумен,
обаждат се води.

Над стръмния, ронлив предел
надвиснали върби
и врани като на разстрел
във сън унесени.

След дълъг, лъкатушещ път, отвъд Зловеща чука,
в долчина мрачна, в сивота, лишена от уюта,
край тъмно езеро, унесено в безветрена нега,
те, кукурявците, се свират без лъч от светлина.

Във схлупени килии те
живеят в злак и влага,
и само свещ запалват, где
съкровищата слагат.

Стените с мухъл са обвити,
тавана капе здраво;
по пода с плисък се върви
да стигнеш до дувара.

Надзъртат тайно през пролука,
опипват с пръсти всичко,
а пипнат ли те — кой му пука:
захвърлят костите ти, чичко.

Самотен, лъкатушещ път отвъд Зловеща чука,
през паяжини и блата, сред страшен гъсталак,
край призрачна и зла гора и престаряла бука
намираш кукурявците — напълваш техния тумбак.

Превод: Невена Кръстева

За първи път е издадена със заглавие „Стоейки на прага — редове, подтикнати от чувствата при очакване на отговор пред вратата на Високопоставена академична особа”. В „Списание Оксфорд”, Оксфорд, том 55, № 13 (18 февруари 1937), стр. 403.

Аудио


[1,24 мин. – Дж. Р. Р. Толкин]

Приключенията на Том Бомбадил, ил. Полийн Бейнс