Fastitocalon
Look, there is Fastitocalon!
An island good to land upon,
Although ’tis rather bare.
Come, leave the sea! And let us run,
Or dance, or lie down in the sun!
See, gulls are sitting there!
Beware!
Gulls do not sink.
There they may sit, or strut and prink:
Their part it is to tip the wink,
If anyone should dare
Upon that isle to settle,
Or only for a while to get
Relief from sickness or the wet,
Or maybe boil a kettle.
Ah, foolish folk, who land on HIM,
And little fires proceed to trim
And hope perhaps for tea!
It may be that His shell is thick,
He seems to sleep; but He is quick,
And floats now in the sea
With guile;
And when He hears their tapping feet,
Or faintly feels the sudden heat,
With smile
HE dives,
And promptly turning upside-down
He tips them off, and deep they drown,
And lose their silly lives
To their surprise,
Be wise!
There are many monsters in the Sea,
But none so perilous as HE,
Old horny Fastitocalon,
Whose mighty kindred all have gone,
The last of the old Turtle-fish.
So if to save your life you wish
Then I advise:
Pay heed to sailors’ ancient lore,
Set foot on no uncharted shore!
Or better still,
Your days at peace on Middle-earth
In mirth
Fulfill!
Истукитолин
Хей, Истукитолин е там!
Тоз остров суша дава нам,
макар да е необитаем.
Е, хайде, да вървим сега
да се печем на пясъка!
Нали и чайките са там!
Насам!
Те знаят как да не потъват.
Пристъпват важно, не се спъват.
Те там са да предупредят,
ако реши моряк смутен
да отпочине някой ден
от болест или от умора
или на огън — морен-морен —
да сложи чай да му заври.
О, вий, глупаци, върху НЕГО
решили да се позаселите
и да сварите чаец там!
Корубата Му, вярно, здрава е,
но колкото на вид е бавен,
той знае по вълни да плава
със коварство;
и щом дочуе ваште стъпки,
обзема го внезапна тръпка,
с усмивка
се потапя
и се обръща презглава.
Натрапниците си удавя
и те с живота се прощават —
хем без дори да разберат.
Те не внимават!
Чудовища в Морето много,
но като Него няма друг —
той е коварен и опасен,
останал сам от своя род
на старите Корубориби.
Ако цените си живота,
ще ви поуча нещо аз:
моряшкия закон помнете
и нито зима, нито лете
пристъпвайте на бряг чудат!
Или във Средната земя
блажени
останете!
Превод: Невена Кръстева