Shadow-bride
There was a man who dwelt alone,
as day and night went past
he sat as still as carven stone,
and yet no shadow cast.
The white owls perched upon his head
beneath the winter moon;
they wiped their beaks and thought him dead
under the stars of June.
There came a lady clad in grey
in the twilight shining:
one moment she would stand and stay,
her hair with flowers entwining.
He woke, as had he sprung of stone,
and broke the spell that bound him;
he clasped her fast, both flesh and bone,
and wrapped her shadow round him.
There never more she walks her ways
by sun or moon or star;
she dwells below where neither days
nor any nights there are.
But once a year when caverns yawn
and hidden things awake,
they dance together then till dawn
and a single shadow make.
Невестата сянка
Живееше нявга самотен човек,
избутваше ден подир ден,
от своето място не мръдна цял век,
от сянка човешка лишен.
Над него изпъчи се стар бухал бял
под ярката зимна луна,
погледна човека и го взе за умрял
на юнската светлина.
Яви се девойка във сива премяна,
искряща в сумрачната вечер,
поспря се, погледна го цяла засмяна —
в косите ѝ вплетено цвете.
Той мигом се стресна от унеса свой,
разчупи магията зла,
девойката грабна, не ѝ даде покой
и сянката ѝ облада.
От тоз ден нататък лишена е тя
от собствена воля дори;
живее там долу, где няма зора,
ни нощи, нито пък дни.
И само когато от земната паст
надигнат се скрити неща,
във танц се извиват, изпадат в захлас
и сянката им е една.
Превод: Невена Кръстева
По-ранен вариант, под името „The Shadow Man”, е публикуван в годишник от 1936 г. Първите редове са:
There was a man who dwelt alone
beneath the moon in shadow,
He sat as long as lasting stone,
and yet he had no shadow.
В същия сборник намираме и друга рядка поема на Толкин, наречена „Noel”:
Grim was the world and grey last night:
The moon and stars were fled,
The hall was dark without song or light,
The fires were fallen dead.
