Goblin Feet
I am off down the road
Where the fairy lanterns glowed
And the little pretty flitter-mice are flying
A slender band of gray
It runs creepily away
And the hedges and the grasses are a-sighing.
The air is full of wings,
And of blundery beetle-things
That warn you with their whirring and their humming.
O! I hear the tiny horns
Of enchanted leprechauns
And the padded feet of many gnomes a-coming!
O! the lights! O! the gleams! O! the little twikly sounds!
O! the rustle of their noiseless little robes!
O! the echo of their feet-of their happy little feet!
O! the swinging lamps in the starlit globes.
I must follow in their train
Down the crooked fairy lane
Where the coney-rabbits long ago have gone,
And where silvery they sing
In a moving moonlit ring
All a twinkle with the jewels they have on.
They are fading round the turn
Where the glowworms palely burn
And the echo of their padding feet is dying!
O! it’s knocking at my heart —
Let me go! O! let me start!
For the little magic hours are all a-flying.
O! the warmth! O! the hum! O! the colours in the dark!
O! the gauzy wings of golden honey-flies!
O! the music of their feet-of their dancing goblin feet!
O! the magic O! the sorrow when it dies.
I am off down the road
Where the fairy lanterns glowed
And the little pretty flittermice are flying:
A slender band of grey
It runs creepily away
And the hedges and the grasses are a-sighing.
The air is full of wings,
Of the blundering beetle things
That warn you with their whirring and their humming.
O! I hear the tiny horns
Of enchanted leprechauns
And the padding feet of many gnomes a-coming!
O! the lights: O! the gleams: O! the little tinkly sounds:
O! the rustle of their noiseless little robes:
O! the echo of their feet — of their little happy feet:
O! their swinging lamps in little starlit globes.
Таласъмски крачка
Аз потеглил съм на път,
Гдето малки феи бдят —
Там, където малки прилепчета пърхат.
Бавно здрач се спуска там
И денят заспива, знам,
И треви и храсти дружно си отдъхват.
Чувам аз крила над мен
Щом се свършва този ден,
А летящите гадинки зажужават.
Ах! И чувам бегъл зов —
Гоблин тръгнал сам на лов;
Тихи стъпки в гората наближават
Ах! как светят! Ах! как мигат! Звуци в здрача що се чуват!
Ах! одеждите вълшебни, що шептят ми тайнствени слова!
Ах! звукът на тез крачка! Тези весели крачка!
Ах! прекрасните фенери, що покрити са със звездна светлина!
И по техните следи
Аз ще трябва да вървя
По пътечките им тайни без да спирам
Там, где феи звънливо пеят,
В Лунен лъч безспир се смеят,
И блещукането им едвам съзирам;
Зад завоя те се скриват,
А светулките премигват
И звукът на тез крачка бавно замира.
Ах! сърцето ми подсказва
Тръгвай бързо! Изоставаш!
Щом зората ден отново преоткрива
Ах! Как топли! Ах! как свети! Цветовете ярки в мрака!
Ах! Медът, понесен нежно от пчелите!
Ах! звукът на тез крачка! Тез танцуващи крачка!
И тъгата щом се спрат да спят в горите!
Аз потеглил съм на път,
Гдето малки феи бдят —
Там, където малки прилепчета пърхат.
Бавно здрач се спуска там
И денят заспива, знам,
И треви и храсти дружно си отдъхват.
Чувам аз крила над мен
Щом се свършва този ден,
А летящите гадинки зажужават.
Ах! И чувам бегъл зов —
Гоблин тръгнал сам на лов;
Тихи стъпки в гората наближават
Ах! как светят! Ах! как мигат! Звуци в здрача що се чуват!
Ах! одеждите вълшебни, що шептят ми тайнствени слова!
Ах! звукът на тез крачка! Тези весели крачка!
Ах! прекрасните фенери, що покрити са със звездна светлина!
„Таласъмски крачка”. В „Оксфордска поезия 1915”, ред. г. Д. Х. Коул и Т. В. Ърп, Оксфорд: Блекуел 71, стр. 64–65.
Публикувана отново в „Анотираният Хобит”, стр. 77.
По този повод, Кристофър Толкин цитира баща си: „Иска ми се злощастното стихче — което представлява всичко, което така ревностно започнах да ненавиждам — да се затрие завинаги.”