Habbanan beneath the Stars

In Habbanan beneath the skies
Where all roads end however long
There is a sound of faint guitars
And distant echoes of a song,
For there men gather into rings
Round their red fires while one voice sings —
And all about is night.

Not night as ours, unhappy folk,
Where nigh the Earth in hazy bars,
A mist about the springing of the stars,
There trails a thin and wandering smoke
Obscuring with its veil half-seen
The great abysmal still Serene.

A globe of dark glass faceted with light
Wherein the splendid winds have dusky flight;
Untrodden spaces of an odorous plain
That watches for the moon that long has lain
And caught the meteors’ fiery rain —
Such there is night.

There on a sudden did my heart perceive
That they who sang about the Eve,
Who answered the bright-shining stars
With gleaming music of their strange guitars,
These were His wandering happy sons
Encamped upon those aery leas
Where God’s unsullied garment runs
In glory down His mighty knees.

Хабанан под звездна жар

Под чудни звездни небеса,
де свършва всеки дълъг път,
тих звън зове сред Хабанан,
далечни песни там ехтят.
Край огън ален — хорски смях,
самотен глас се лее над тях;
обгръща нощ света.

Различна е при нас нощта —
омара димен шлейф тъче
и дипли в ведрото небе,
звездите тук струят мъгла
и скрива облачен воал
бездънна вис над свят-печал.

Искри там свод от чер кристал,
мъглите вее чист мистрал,
уханна шир и девствен бряг —
луната вечно бди над тях,
комети сипят огнен прах —
това е там нощта.

И в миг сърцето ми разбра,
че с чудни струни вечерта
на ярките звезди в ответ
изпращат песенен привет
щастливи блудни синове,
що в таз неосквернена нощ
сред ветровитото поле
прославят Неговата мощ.

Превод: Детелина Маринова

„Habbanan” е районът, доближаващ се до местата, непринадлежащи на хората. Там въздухът е сладък, а небето — високо, заради широтата на Земята.