A Song of Aryador

In the vales of Aryador
By the wooded inland shore
Green the lakeward bents and meads
Sloping down to murmurous reeds
That whisper in the dusk o’er Aryador:

‘Do you hear the many bells
Of the goats upon the fells
Where the valley tumbles downward from the pines?
Do you hear the blue woods moan
When the Sun has gone alone
To hunt the mountain-shadows in the pines?

She is lost among the hills
And the upland slowly fills
With the shadow-folk that murmur in the fern;
And still there are the bells
And the voices on the fells
While Eastward a few stars begin to burn.

Men are kindling tiny gleams
Far below by mountain-streams
Where they dwell among the beechwoods near the shore,
But the great woods on the height
Watch the waning western light
And whisper to the wind of things of yore,

When the valley was unknown,
And the waters roared alone,
And the shadow-folk danced downward all the night,
When the Sun had fared abroad
Through great forests unexplored
And the woods were full of wandering beams of light.

Then were voices on the fells
And a sound of ghostly bells
And a march of shadow-people o’er the height.
In the mountains by the shore
In forgotten Aryador
There was dancing and was ringing;
There were shadow-people singing
Ancient songs of olden gods in Aryador.

Песен за Ариадор

В долините край брега
на забравена земя
плискат езерни води,
шумят тръстики и треви —
тайнствен шепот в здрача на Ариадор.

Слушай — чанове звънят
и стадата трополят
към далечна стара борова гора.
Чу ли жалния ѝ стон
в гаснещия небосклон?
Сини сенки спуща Слънцето в леса.

Тя зад хълма скри се
и мъгла върха обви;
зашета призрачен народ из папратта.
И пак звънтят звънци,
по склона глас ехти,
докато звезди изгряват над света.

Заблестяват светлинки
край потоци и реки —
в низините пак живеят хора.
Но гордият планински лес
гледа запада и днес
с бриза за отколешни дела говори.

Непознат е бил дола,
край пенливата вода
треперливи сенки бягали в нощта.
Странствал слънчевият диск
над неизброден край горист
и в блуждаещи лъчи бил цял леса.

И огласял този хълм
с призрачен камбанен звън
народът на здрача на път към върха.
Танцували под бук и бор
и песни древни пели в хор
в планините край брега,
в забравената днес земя
на боговете стари на Ариадор.

Превод: Детелина Маринова