The Shores of Faëry
Последен вариант на творбата
East of the Moon, west of the Sun
There stands a lonely hill;
Its feet are in the pale green sea,
Its towers are white and still,
Beyond Taniquetil
In Valinor.
Comes never there but one lone star
That fled before the moon;
And there the Two Trees naked are
That bore Night’s silver bloom,
That bore the globed fruit of Noon
In Valinor.
There are the shores of Faëry
With their moonlit pebbled strand
Whose foam is silver music
On the opalescent floor
Beyond the great sea-shadows
On the marches of the sand
That stretches on for ever
To the dragonheaded door,
The gateway of the Moon,
Beyond Taniquetil
In Valinor.
West of the Sun, east of the Moon
Lies the haven of the star,
The white town of the Wanderer
And the rocks of Eglamar.
There Wingelot is harboured,
While Eärendel looks afar
O’er the darkness of the waters
Between here and Eglamar —
Out, out, beyond Taniquetil
In Valinor afar.
Най-ранен вариант
West of the Moon, East of the Sun
There stands a lonely Hill
Its feet are in the pale green Sea;
Its towers are white and still:
Beyond Taníquetil
In Valinor.
No stars come there but one alone
That hunted with the Moon,
For there the Two Trees naked grow
That bear Night’s silver bloom;
That bear the globéd fruit of Noon
In Valinor.
There are the shores of Faëry
With their moonlit pebbled strand
Whose foam is silver music
On the opalescent floor
Beyond the great sea-shadows
On the margent of the sand
That stretches on for ever
From the golden feet of Kôr —
Beyond Taníquetil
In Valinor.
O! West of the Moon, East of the Sun
Lies the Haven of the Star;
The white town of the Wanderer
And the rocks of Eglamar:
There Wingelot is harboured
While Eärendel looks afar
On the magic and the wonder
'Tween here and Eglamar —
Out, out beyond Taníquetil
In Valinor — afar.
Вълшебни брегове
Зад простосмъртните земи
самотен хълм стои —
нозе в морето потопил,
безмълвен в белите мъгли
отвъд Таникветил
и Валимар.
Лъчиста сребърна звезда
огрява нощен свят
и две дървета без листа,
родили лунен цвят,
и златен плод, разсипващ жар
отвъд Таникветил
и Валимар.
Смълчан в нощта вълшебен бряг,
окъпан в лунна светлина.
Над дъно от седеф и мрак
нашепва сребърна вълна
за сенки, тегнещи отвъд,
за Драконовата врата,
за граница, за лунен път,
навеки разделил света
отвъд Таникветил
и Валимар.
Зад простосмъртните земи
грее пристан на звезда —
бял град над бели канари —
на Вингилот е там дома.
Далеч на изток от Исил,
далеч на запад от Анар,
отправя взор Еарендил
над тъмните води на Егламар —
далеч, далеч отвъд Таникветил
и Валимар.
Превод: Детелина Маринова