Song of Parting

Farewell sweet earth and northern sky,
for ever blest, since here did lie
and here with lissom limbs did run
beneath the Moon, beneath the Sun,
Lúthien Tinúviel
more fair than mortal tongue can tell.
Though all to ruin fell the world
and were dissolved and backward hurled
unmade into the old abyss,
yet were its making good, for this —
the dusk, the dawn, the earth, the sea —
that Luthien for a time should be.

Прощална песен

Прощавай, светъл небосклон,
под теб живя във своя дом
и тичаше като сърна
под слънчев блясък и луна
тя, Лутиен Тинувиел,
най-нежна в земния предел.
Дори светът да е умрял
дори разбит да рухне цял
в първичния бездънен мрак
за туй го бих възвърнал пак —
земя, море, зора и ден
и че е зърнал Лутиен.