The Lonely Isle

O glimmering island set sea-girdled and alone —
A gleam of white rock through a sunny haze;
O all ye hoary caverns ringing with the moan
Of long green waters in the southern bays;
Ye murmurous never-ceasing voices of the tide;
Ye plumèd foams wherein the shoreland spirits ride;
Ye the white birds flying from the whispering coast
And wailing conclaves of the silver shore,
Sea-voiced, sea-wingèd, lamentable host
Who cry about unharboured beaches evermore,
Who sadly whistling skim these waters grey
And wheel about my lonely outward way —

For me for ever thy forbidden marge appears
A gleam of white rock over sundering seas,
And thou art crowned in glory through a mist of tears,
Thy shored all full of music, and thy lands of ease —
Old haunts of many children robed in flowers,
Until the sun pace down his arch of hours,
When in the silence fairies with a wistful heart
Dance to soft airs their harps and viols weave.
Down the great wastes and in a gloom apart
I long for thee and thy fair citadel,
Where echoing through the lighted elms at eve
In a high inland tower there peals a bell:
O lonely, sparkling isle, farewell!

Самотният остров

О, Остров самотен! Опасват вълните бял склон,
скалите ти бели блещукат през златна омара,
пещерите, тъй древни, отекват със стон,
зелените южни талази що бавно търкалят.
Гласовити прибои неспирно роптаят сърдито
над безбрежни морета, където витаят душите.
Бели птици над брега ти се реят с достойнство,
над вълни посребрени, ромолящи във таен съвет —
печално морскогласно, морскокрило войнство,
що вечно над пустинни заливи зове;
над сивите води се плъзга от крилете свиста
и рулят на моя самотен път сочи извън твоя пристан.

Забранен е навеки за мен този край, тъй изглежда —
мъдростта ти, коронована в слава през мъгла от сълзи,
канарите, блестящи над разделни моря без надежда,
и крайбрежната музика, и спокойните твои земи.
Отдавна дохождат тук дечица с цветя,
дорде слънцето слиза по облачна арка,
а в тихия здрач елфи с нежни сърца
сплитат меко копнежа на виоли и арфи.
Във великата пустош и в мрака отплувам
за дълго от твоите светли стени,
и в лъча над безгрижните брястове чувам
камбана от кулата надалеч да ехти.
О, самотен, искрящ остров, прости!

Превод: Детелина Маринова

В „Рими от университета Лийдс 1914–1924”, Лийдс, изд. „Суон”, 1924, стр. 57. Публикувана отново в „Толкин и Първата световна война” през 2003 г.