Bilbo’s Last Song
Day is ended, dim my eyes,
but journey long before me lies.
Farewell, friends! I hear the call.
The ship’s beside the stony wall.
Foam is white and waves are grey;
beyond the sunset leads my way.
Foam is salt, the wind is free;
I hear the rising of the Sea.
Farewell, friends! The sails are set,
the wind is east, the moorings fret.
Shadows long before me lie,
beneath the ever-bending sky,
but islands lie behind the Sun
that I shall raise ere all is done;
lands there are to west of West,
where night is quiet and sleep is rest.
Guided by the Lonely Star,
beyond the utmost harbour-bar,
I’ll find the heavens fair and free,
and beaches of the Starlit Sea.
Ship, my ship! I seek the West,
and fields and mountains ever blest.
Farewell to Middle-earth at last.
I see the Star above my mast!
Последната песен на Билбо
Месец изгрява, в очите ми — сълзи,
но дълъг път пред мене лежи.
Сбогом, приятели! Чувам зова,
кораб ме чака зад тази стена.
Белее пяна над сиви вълни,
отвъд залеза пътят върви;
вятър свободен морето достига
и чувам морето как се надига.
(…)
Превод: Калоян Иванов
Поема, написана след издаването на „Властелинът на пръстените”.
Поемата е дадена от Толкин на секратарката му Джой Хил през 1966 г. След смъртта на Толкин през 1973 г. тя показва поемата на Доналд Суан, който я включва във второто издание на „Започва път от моя праг” от 1978 г. Също така, поемата е илюстрирана от Полийн Бейнс и публикувана през 1974 г. По-късно „Последната песен на Билбо” е издадена като книга, илюстрирана отново от Бейнс.
