Kôr − In a City Lost and Dead
A sable hill, gigantic, rampart-crowned
Stands gazing out across an azure sea
Under an azure sky, on whose dark ground
Impearled as ‘gainst a floor of porphyry
Gleam marble temples white, and dazzling halls;
And tawny shadows fingered long are made
In fretted bars upon their ivory walls
By massy trees rock-rooted in the shade
Like stony chiselled pillars of the vault
With shaft and capital of black basalt.
There slow forgotten days for ever reap
The silent shadows counting out rich hours;
And no voice stirs; and all the marble towers
White, hot and soundless, ever burn and sleep.
Кор − В града изгубен и пуст
Тъмнее хълм с корона-бастион —
гигант под тюркоазен небосвод;
над морския лазур възправя склон,
блещука бисерно-порфирен под.
Омайно бели дом, палат и храм,
лъчи протягат пръст към всеки двор,
върху стените сплитат филигран;
могъщи дървеса издигат ствол —
досущ колони гробнични растат —
с капител и стъбла от чер базалт.
Там тихи сенки век след век косят
реколта от забравен ден и час;
сред белите дворци не шепне глас;
безмълвни, ярки, мраморните кули спят.
Превод: Детелина Маринова
Публикувано в списание „Микрокосмосът”, VІІІ, № 1, пролетта на 1923 г., под редакцията на Дороти Ратклиф.
„Кор” е название на хълма Туна в ранните варианти ръкописи на Толкин.