Eadig Beo Þu!
Eadig beo þu, goda mann!
Eadig beo þu, leofe wif!
Langre lisse ic þe ann —
hafa lof and liþe lif!
He þe her swa sare swanc,
runa reord and fyrngewrit,
hal beo he, on salum wlanc,
halde lare’ and wis gewit!
Eadge beo we eft swa nu!
Dream ne dreose, drync genog
flowe’ on fullum siþ swa iu —
fyllaþ wæge, fyllaþ crog!
Byrla! byrla! medu briht —
dom is feor þeah dom sie strang.
Swinc tomorgen, drinc toniht!
Lust is lytel, earfoþ long.
Uton singan scirne sang,
herian Beorc and byrcen cynn,
lare’ and lareow, leornungmann —
sie us sæl and hæl and wynn!
Ac sceal feallan on þæt fyr
lustes, leafes, lifes wan!
Beorc sceal agan langne tir,
breme glæme glengan wang!
„Еадиг Бео Ту!”. В „Песни за филолози”. От Дж. Р. Р. Толкин, Е. В. Гордън и др. Лондон, частно издание на факултета по английски език и литература към университетския институт, 1936, IV, стр. 13.
Поема на англосаксонски, преиздадена заедно с превод в проза („На добър час”) в Шипи (1982, стр. 228–229 и 1992, стр. 304–305).
По мелодията на “Twinkle, twinkle, little star”.