Еапедия

Деветнадесетте всевластни пръстена, които били изковани в Ерегион през Втората епоха с помощта на Саурон, който дал девет на хората, седем на джуджетата, а елфите запазили своите три. Единственият пръстен също се числи към Великите, но той бил изкован отделно от Саурон в Ородруин.

Въпреки че елфическите ковачи от Ерегион изковали много пръстени през средата на Втората епоха, само тези деветнадесет се считат за Велики. Всеки от Великите пръстени бил различен, но всеки споделял две сили:

Първата била удължението или т.н. „разтягане” на живота — носителят на Велик пръстен не остарявал. Тази способност действала само върху смъртни носители на пръстените; елфите и магьосниците вече били „безсмъртни” по природа и този ефект не им влияел. Това обяснява странното дълголетие на Билбо Торбинс и най-вече на Ам-гъл (същество с хобитски произход, Ам-гъл не би трябвало да живее повече от 100 г., но под влиянието на Единствения пръстен той оцелял повече от 500 г. в недрата на Мъгливите планини).

Втората способност, давана от Великите пръстени, била невидимостта. Първоначално това бил временен ефект и действал само когато носителят носел Пръстена. След време обаче тази невидимост ставала постоянна (както Деветте назгула, чрез пръстените си, дадени им от Саурон, били невидими). Тази невидимост изглежда „транспортирала” носителят в „света на сенките” — странно „измерение”, което съществува паралелно с реалния свят.

Множеството препратки на Толкин към Великите пръстени ясно показва, че те всички притежавали способността да правят носителя си невидим. Въпреки това Трите пръстена на елфите били изключение — въпреки че самите пръстени били невидими, техните носители не изчезвали (това се дължи на факта, че Саурон не участвал в изковаването им).

За Седемте пръстена на джуджетата, които също били от Великите пръстени, няма достатъчно информация. Знае се, че един от тези пръстени е бил при кралете от рода на Дурин и въпреки стотиците години, през които те го носели, никъде не е записано пръстенът да проявява някоя от особеностите си. Въпреки че без съмнение джуджешките крале пазели в тайна пръстените си и ги използвали малко, има силни намеци за това, че джуджетата са по-способни да устоят на силата на Великите пръстени, отколкото другите смъртни народи.