Всевиждащи камъни

Великите сфери, познати като палантири. Били изработени от елфите в Аман в дълбока древност. За тях се казва, че били творения на самия Феанор. Всевиждащите камъни били тъмни, изцяло гладки кълба, които се различавали по вид и размери — някои били малки и преносими, а други били толкова големи, че не биха могли да бъдат повдигнати от мъж.

Елфите дали няколко от тези камъни на нуменорците и седем от тях били спасени от потапянето на острова от Елендил и синовете му. Същите седем камъка били донесени до Средната земя и дунеданците ги разположили в отдалечени точки на земите си: при Амон Сул, Елостирион и Ануминас на север и в Осгилиат, Ортанк, Минас Анор и Минас Итил на юг. Главният камък от Севера бил този в Амон Сул, който бил изгубен с Арведуи в ледените морета. Най-великият от южните камъни стоял под Купола на звездите в Осгилиат и бил загубен по време на родовите сблъсъци.

През Третата епоха се знаело, че три от тези камъни били загубени (в Арведуи бил и камъкът на Ануминас, когато бил потопен). Камъкът от Итил бил взет от Саурон и почти със сигурност унищожен при Падането на Барад-дур, а палантирът от Елостирион в Стражевите хълмове бил върнат на Запад заедно с носителите на пръстена. В началото на Четвъртата епоха били останали само два Всевиждащи камъка в Средната земя — камъкът от Анор и този от Ортанк.

Всевиждащите камъни от Средната земя не били единствените палантири, които съществували. Много останали с елфите в Аман, включително и така нареченият Главен камък, който бил държан в кулата на Авалоне на Тол Ересеа. Казано е, че преди камъкът от Стражевите хълмове да бъде преместен, с негова помощ можел да се види Правия път към Неумиращите земи.