Върховен владетел

Звание, дадено от дунеданците на техния върховен владетел. Тази титла обикновено се използвала за владетел, властващ над други крале и владетели, но това не е така при Върховния владетел на дунеданците. Името вероятно произлиза от ранните дни на Нуменор, където петият крал Тар-Менелдур бил наричан по този начин, въпреки че нямал подопечени васали.

В края на Втората епоха обаче се създали кралствата в изгнание в Средната земя. В ранните им години двете кралства Арнор и Гондор били управлявани от върховния крал Елендил. Южното кралство Гондор било под властта на двамата му синове, които обаче му се подчинявали напълно.

Със смъртта на Елендил в Обсадата на Барад-дур, по-големият му син Исилдур наследил Върховната власт над кралството. Исилдур управлявал едва две години, защото бил съсечен при Перуникови поля. След смъртта му се създал заговор за отделяне на Двете кралства. По право синът на Исилдур, Валандил, наследил титлата, но той станал крал само на Арнор и нямал никаква власт над Южното кралство.

Отминали над три хиляди години преди Арагорн да обедини кралствата на Елендил. Като пряк потомък на Исилдур, той наследил и Върховната власт над кралствата.