Дор Фирн-и-Гуинар
В края на търсенето на силмарила, Берен загубил живота си от челюстите на великия вълк Кархарот. Любовта на Лутиен обаче била толкова голяма, че тя се отказала от собствената си безсмъртност, за да може той да се завърне в Средната земя.
Те се завърнали от Чертозите на очакването и на зеления остров Тол Гален в южните земи на Осирианд те заживели в Дор Фирн-и-Гуинар — Страната на живите мъртъвци.
Никой смъртен повече не видял Берен или Лутиен, но те поддържали близки връзки с елфите от Осирианд. След като бащата на Лутиен Тингол загинал, Берен повел отряд зелени елфи на север, за да отмъсти за неговата смърт и да си възвърне силмарила.
След това силмарилът бил пазен в Дор Фирн-и-Гуинар и бил носен от Лутиен, а земята станала като „видение за земите на валарите”. Диор, синът на Берен и Лутиен, напуснал Дор Фирн-и-Гуиунар със семейството си и заминал да поеме властта над владенията на дядо си в Дориат.
Берен и Лутиен били смъртни и техният живот имал край, както и Страната на живите мъртъвци. Владетелят на зелените елфи взел силмарила и го занесъл на техния наследник Диор в Дориат. Това бил и краят на Дор Фирн-и-Гуинар.