Еапедия

Вид дракони, обитаващи северните части на Средната земя, а вероятно и други места. Най-известният дълъг червей (а и единственият изрично споменат от Толкин) бил Ската от Еред Митрин, който нападал джуджетата и хората от Сивите планини. Ската бил убит от Фрам от Еотеода. <ref>Фрам убива дългия червей Ската през 2400 г. от Третата епоха, а Толкин пише, че „в земите на Еотеода не се появил друг дълъг червей дълги години след това” („Властелинът на пръстените”, Приложение А II, Родът на Еорл).

Това обаче може да означава две неща — или че дългите червеи продължили да съществуват, но не се появили повече в тези земи, или че Ската е бил последният от расата на дългите червеи. Малко вероятно е обаче Толкин да пропусне да отбележи такъв важен факт.

Колкото за произхода на дългите червеи, приема се, че те съществуват още от Първата епоха, както по принцип и всички дракони. Макар в текста да няма доказателство за тяхното съществуване преди Третата епоха, те вероятно не биха могли да произлизат от другаде освен от Ангбанд.</ref>

Въпреки че в текстът на „Властелинът на пръстените” не се казва почти нищо за дългите червеи, илюстрациите на Толкин ни дават някаква обща представа за тях. Драконите на Толкин обикновено са с форма на крилата змия и не приличат на традиционните дракони от северните предания. Това обяснява и термина „дълъг червей”. Интересен факт е, че Толкин дава подобна форма и на друг северен дракон — Смог, което предполага, че и той е бил от дългите червеи.

Трябва да се отбележи обаче, че Толкин не споменава изрично дългите червеи като вид дракони и е възможно думата да е синоним на „дракон”. Това обаче не е много вероятно, защото в противен случай те нямаше да се делят на „дълги” и „обикновени” червеи.

Забележка

<references />