Лютата зима (през Първата епоха)
До I 495 г. повечето от земите на север от Белерианд били попаднали под властта на Моргот и войските му. През същата година драконът Глаурунг излязъл от Ангбанд и нападнал Нарготронд, едно от последните елфически кралства, отстояли нападенията на Моргот. След разгромяването на древната крепост на Финрод Лютата зима се спуснала над Белерианд.
Зимата продължила пет месеца и сковала почти всички реки в тези земи (с изключение на Сирион). Един от оцелелите разграбването на Нарготронд бил Турин, който бил омагьосан от Глаурунг, за да търси майка си и сестра си отвъд Планините на сянката в северните земи Хитлум. Той не ги открил и пресякъл покритите със сняг планини до долините на Сирион, където потърсил Финдуилас, която била отведена в плен от Нарготронд. Тя обаче била убита от орки и накрая Турин се заселил при горяните от Бретилския лес.
В месеците преди зимата Туор бил избягал от Хитлум и достигнал бреговете на Великото море. Там той говорил със самия Улмо, а по-късно срещнал Воронве, който се съгласил да заведе Туор до Гондолин, за да предаде съобщението на валара на крал Тургон. С падането на снега Турин се отправил на север към Хитлум, а Туор и Воронве пътували на изток покрай Планините на сянката. Техните пътища се пресекли при извора на Ейтел Иврин, но двамата братовчеди не се познали и продължили по пътя си без да продумат. Туор и Воронве достигнали Гондолин в средата на зимата.
В творбите на Толкин се говори за две люти зими. Лютата зима, преживяна от Турин и Туор била през Първата епоха и не трябва да се бърка с Лютата зима, спомената във „Властелинът на пръстените, която се служили през III 2911 г., шест хиляди години след времето на Турин и Туор.