Малинорни

Големи, подобни на букове дървета, които първоначално растели само в Аман. Името им на куеня означава „златни дървета” (малинорне е ед. ч. на думата). На синдарин те са известни като малорни в Средната земя.

Тези дървета растели на Тол Ересеа и през Втората епоха елдарите от острова ги пренесли в Нуменор като дар. Те растели само на склоновете над пристанището Елдалонде и достигали зрелост в продължение на петстотин години. Стъблата им били сребърни, а листата им били сребърни отдолу и зелени отгоре. През зимата листата им ставали златни на цвят и не падали до следващата пролет.

Крал Тар-Алдарион от Нуменор дал семена от дървото на съюзника си Гил-галад, който ги предал на Галадриел. В края на Третата епоха Галадриел продължила традицията и връчила семе на малорн на Самознай Майтапер, който го посадил на Празничната поляна в Хобитово, Графството.