Еапедия

Съзидателно начало или същност на Илуватар, която той използвал, за да създаде айнурите и да вдъхне живот на Арда. Толкин пише: „Това е съзиданието на Еру (до някаква степен различно и отделно от самия него), чрез което на всички създания било дадено истинско и независимо (макар и произхождащо и създадено от Него) битие”.

Първоначално пламъкът бил с Илуватар в Бездната, но след създаването на айнурите и Видението на Арда, той бил изпратен да живее в сърцевината на света. По този начин Илуватар дал съзидателна сила на света без самият той да навлиза в него. Това обяснява как айнурите слезли на Арда от своето поле на съществуване и как различните разумни въплътени раси на света били дарени с живот и свободна воля.

Мелкор винаги завиждал за мощта на Нетленния пламък и го желаел за себе си, но той никога не могъл да се докосне до него. Затова и той не можел да създава същества, а войските му били съставени от твари, който той покварил за собствените си цели.