Еапедия

Име на Аман или поне на тази част от него, която била заселена от валарите, маярите и елфите. Островът Тол Ересеа е обозначен на няколко пъти като най-източната част от Неумиращите земи, в които се включва и Валинор.

„Неумиращи земи” изглежда е име, което е дадено от хората. Нуменорците завиждали особено много на привидно безкрайния живот на елфите, които живели в тези региони. Първоначално валарите наложили забрана на нуменорците да не плават на запад от острова си и да не стъпват на бреговете на Аман.

Макар и мъдри, валарите не успели да предвидят лукавството на Саурон. Той убедил последния крал на Нуменор — Ар-Фаразон, че владетелят на Неумиращите земи трябва сам да бъде безсмъртен. Вярвайки на Саурон, Ар-Фаразон сбрал огромен флот и отпътувал на запад, обявявайки безнадеждна война на валарите за невероятната цена — безкраен живот.

Валарите не могли да позволят това — Манве призовал Илуватар и Нуменор била унищожена завинаги. Неумиращите земи, които дотогава били част от света, останали недостижими за простосмъртните, въпреки че, ако пожелаели, елфите все още можели да достигнат запада.

В края на „Властелинът на пръстените”, Белият кораб отплава точно за Неумиращите земи. Носителите на пръстена — Билбо и Фродо — били сред малцината смъртни, достигнали бреговете на Неумиращите земи. Толкин внимателно отбелязва, че дори в Аман смъртните остават смъртни.