Повелители на духовете
Феантурите — прозвище на братята Мандос и Лориен. И двамата властвали над феата („духа”) на Чедата на Еру.
Лориен говорел на духовете насън и дори ги довеждал във Валинор докато спели. Мандос призовавал духовете на загиналите в Чертозите на очакването в западните части на Валинор, където те чакали Сетния ден. При елфите, след като прекарвали известно време в Чертозите, те обикновено „възкръсвали” (т.е. въплъщавали се отново). В някои случаи обаче, на феата не се разрешавало да се завърне и тя оставала в Чертозите на Мандос до свършека на дните. Сред тези души била и феата на самия Феанор. Съдбата на душите на хората си оставала загадка и дори валарите не можели да я разберат. От Чертозите на Мандос те напускали света и само Еру знаел тяхната орис.
Забележка
- В ранните творби на Толкин, душите буквално преминавали в Блаженото кралство насън, следвайки Олоре Мале или „Пътеката на сънищата” отвъд Великото море. Тази идея изглежда не била продължена в по-късните му ръкописи, въпреки че не била и отхвърлена. Затова и макар връзката на Лориен със сънищата да е безспорна, така и не става ясно каква е ролята му, особено в по-късното развитие на митовете. Може би той все още призовавал спящите души по Пътеката на сънищата в градините Лориен или пък е изпращал съновидения на героите от творбите на Толкин.