Устия на Ентомил

Река Ентомил била най-голямата сред притоците на река Андуин. Там, където се срещали двете реки се образувала широка делта, наречена устията на Ентомил. Притокът на Ентомил бил толкова голям, че Андуин не можела да го поеме и затова по източните й брегове се образувало блато, наречено Ниндалф.