Хора от Брее

В тежките години на Втората епоха, група хора населявали Белите планини на юг от Графството, в земята, която един ден щяла да бъде наречена Рохан. Част от този планински народ започнали да мигрират на север. Някои се установили в региона, който станал познат като страната Дун, но други продължили пътешествието си. След като стигнали до висок хълм, покрит с гори, недалеч от древните могили, те основали селище, което получило името си от хълма — Брее.

По начало, тези хора били с кафява коса, с ниско и набито телосложение. Те запазили любопитната си традиция да взимат имената си от растения и билки, като много от тях са записани; Ябълчан, Папратак, Козилист, Пиренов, Бързолъч и Пухотрън. Мажирепей било от тези растителните имена, едно от важните в Брее, защото това била фамилията на пазителите на странноприемницата „Скокливото пони”.

Изглежда, че Брее било основано преди началото на Третата епоха и било на пътя между Северното и Южно кралство на дунеданците, и така било въвлечено в историята на тази епоха. Когато северното кралство Арнор било основано, Брее се намирало в границите му и хората от Брее станали негови поданици. Повече от хиляда години по-късно, около III 1300 г., една странна и малко позната раса започнала да се появява в града. На вид те приличали на хора, но много по-малки — това били хобити, бягащи от тъмнината на изтока. Много от тях останали сред хората и така се създало уникално общество, в което големия народ и малкия народ живели заедно в хармония.