Властелинът на пръстените (1978) – анимация

През 1978 година по американските кабелни телевизии излиза детският анимационен филм „Хобит”, режисиран от Джулс Бас и Артър Ранкин Младши. Предишните им филми са все подобни екранизации на детски класики („Шумът на върбите”, „Приключенията на Дядо Коледа” и пр.) и „Хобит” не се запомня с нищо друго освен с участието на Джон Хюстън (гласът на Гандалф) и огромния брой досадни песни, изпети от банално нарисувани джуджета с големи кръгли очи. В същата година далеч по-известният режисьор Ралф Бакши (най-известният му герой, котаракът Фриц, известно време се подвизаваше и по българската телевизия и подсказваше онази тенденция в съвременната анимация, от която по-късно се пръкнаха Рен и Симпи, Две глупави кучета и Крава и Пиле) ангажира Питър Бийгъл за сценарист и се заема с широкоекранна, дългометражна анимационна версия на „Властелинът на пръстените”. Крайният резултат наистина е дългометражен (135 минути), но дори и в този вид измъчено свършва някъде към средата на „Двете кули” от оригиналната легенда на Толкин и никога не е продължен. Както критиците, така и зрителите го разгромяват.

Всички герои се размотават с огромни седемдесетарски прически, бъркат имената си (Келеборн е Селеборн — грешка, която допуска и Любомир Николов в първия си превод), проявяват склонност към ярко святкаща магия и безсмислени кървави сцени, в които тролове падат върху камерата. Отново в духа на седемдесетте, Сам има доста явно изразени хомосексуални характеристики, Гандалф е нещо като ню-ейдж проповедник, а амбивалентният Том Бомбадил е просто изпуснат. Донякъде е тъжно, че Ралф Бакши няма да бъде запомнен с многобройните добри анимации, които е направил, а с отвратителната, зле изпипана, слабо представена и ниско оцeнeна версия на „Властелинът на пръстените”. Ако и вие се наслаждавате на лошите филми така както го правя аз, то вие трябва да видите този филм. Той е класика сред лошите филми. Както и да е, трябва да ви предупредя, че ако сте, или поне малко си въобразявате че сте, един толкинов пурист, то може преди края на филма да сте се вдигнали да избиете всички, които имат нещо общо с това.

Филмът разказва историята на първите две книги от „Властелинът на пръстените” — „Задругата на пръстена” и „Двете кули”. Бакши възнамерявал да направи втори филм за да довърши историята, но това не станало. Вместо това, продуцентите, направили „Хобит” (1978), заснели „Завръщането на краля” (1980).

Филмът е заснет с живи актьори в черно и бяло, и след това обработен на ротоскоп.

Питър Уудторп и Греъм Майкъл Кокс участвали като същите герои в радио драматизацията на Би Би Си през 1981 г.