К. С. Луис

Клайв Стейпълс Луис

Клайв Стейпълс Луис (познат на приятелите си като Джак) е роден на 29 ноември 1898 г. в Белфаст. От рано проявява интерес към митологията и литературата, поддържан и развиван от У. Т. Къркпатрик, частен учител, при когото Луис се обучава през периода 1914–1917 г. През 1917 г. постъпва в Оксфордския университет, но скоро отива на фронта, ранен е в битката при Арас и известно време прекарва в болница. След оздравяването си (през 1919 г.) се връща в Оксфорд, завършва образованието си и около тридесет години преподава в „Магдалин колидж”.

Заедно със своите приятели и колеги Джон Толкин и Чарлз Уилямс, Луис основава кръжок на университетските деятели, наричащи себе си „Инклинги”. През 1954 г. Луис отива да работи в Кеймбридж, където получава катедра и заема длъжността професор; през 1955 г. става член на Британската академия на науките.

Като учен е известен със своите изследвания на английската литература през средновековието, като теолог — с трудовете, разглеждащи християнството от гледната точка на човек, който е загубил вяра в детството и се върнал към нея вече в зряла възраст. Първата му литературна публикация е поетичният сборник „Обременен дух” (1919).

Луис е бил доктор по литература в Квебекския (1952) и Манчестерския (1959) университети, почетен доктор по литература в университетите на Дижон (1962) и Лион (1963), почетен член на съвета на оксфордския колеж „Магдалин колидж” (1955) и Кеймбриджския университет (1958). През 1937 става стипендиант на издателството „Виктор Голанч”, през 1948 — член на Кралското литературно общество; през 1957 г. е удостоен с почетния медал на фонда „Карнеги”.

Клайв Луис умира на 22 ноември 1963 г.

Повече за „Хрониките на Нарния“

Четири деца — Питър, Сюзан, Едмънд и Луси, са изпратени да живеят в провинцията при Професор Кърк заради войната и бомбардировките в Лондон. Един ден, навън вали из ведро и те играят на криеница в къщата. Луси се скрива в един стар претъпкан гардероб за да види, че:

… до лицето и ръцете ѝ вече не се опира меката кожа, а нещо твърдо, грубо и дори бодливо. „Като че ли вървя сред клоните на дърво!” — възкликна Луси. И тогава видя, че пред нея проблясва светлина, но не на няколко сантиметра, където би трябвало да бъде гърбът на дрешника, а много далеч. Отгоре и се сипеше нещо меко и студено. Минута по-късно тя разбра, че стои сред гора, нощем, че под краката и има сняг, а из въздуха се носят снежинки. …

Луси е попаднала в Нарния, но страната е под властта на магиите на Бялата вещица, и там винаги е зима. Тя властва над Нарния отдавна, но едно древно предсказание твърди, че двама от синовете на Адам и две от дъщерите на Ева, ще седнат на трона. Затова Вещицата се е подсигурила, като е заповядала всеки, който види човек да ѝ съобщи (или тя ще го превърне в камък).

Когато и четирите деца попадат в Нарния, откриват, че могат да се доверят единствено на Аслан. Само той може да ги предпази от ужасяващата опасност, която ги дебне…

Племенникът на магьосника

Дигъри и Поли откриват таен проход, свързващ къщите им и са подмамени в Серта на Харн, където неволно събуждат злата кралица Джейдис. Там те стават свидетели на създаването на Нарния…

Лъвът, вещицата и дрешникът

Питър, Сюзан, Едмънд и Луси се озовават в Нарния, влизайки през един стар гардероб. Там, те се съюзяват с лъва Аслан срещу Бялата вещица и спасяват света от вечна тъмнина.

Конят и неговото момче

Шаста успява да избяга от земите на Калормен с един боен кон от Нарния на име Брее. Заедно с Аравис и нейният кон Хвин, те разкриват заговора на Калормен да покори Нарния. Сега те трябва да намерят начин да попречат плана му да успее.

Принц Каспиан

Тревожни времена са дошли в Нарния, тъй като в момента има гражданска война. Принц Каспиан е принуден да надуе Великия рог на Нарния, призовавайки отколешните герои Питър, Сюзан, Едмънд и Луси. Те трябва да свалят чичото на Каспиан — Крал Мираз и да върнат мира в Нарния.

Пътешествието на „Пътят на Зората”

Луси, Едмънд и техният братовчед Юстас се прехвърлят чрез вълшебство на кораба „Пътят на Зората”. на който крал Каспиан се е отправил в търсене на изгубените седем приятели на баща му. В това приключение, децата срещат много фантастични създания, включително самият Аслан.

Сребърният стол

Изчезнал е синът на крал Каспиан — принц Рилиан. Аслан изпраща Юстас и съученичката му Джил да открият младия принц и да победят злата вещица.

Последната битка

Измамник, представящ се за Аслан, броди из Нарния, заповядвайки на всеки да работи за жестоките Калормеми. Дали Юстас и Джил могат да открият истинския Аслан и да възстановят мира по тези земи? Тази последна битка е най-великата битка между Доброто и Злото.

Луис много харесвал всички митове и легенди, но особено бил завладян от скандинавските и старогръцките поверия. Затова и толкова много от съществата, населяващи Нарния, са от митологиите. Има еднорози, дракони, речни богове, сирени и нимфи. Има също и полуживотни-полухора, като мъдрият кентавър, съветник на крал Тириан. Нарния се населява и от великани и джуджета (има ги и в книгите на най-добрият приятел на Луис — Толкин). Тези джуджета са главно миньори и златари. Повечето от великаните в Нарния пък са доста глупави, а някои и доста опасни.
Но най-интересните създания са тези, измислени от самия Луис. Вълнолапите са толкова глупави, че садят варени картофи за да не трябва да ги готвят, когато ги изкопаят! Също и красивите Морски хора от Последното море. Те яздят морски кончета и ловуват със специално обучени риби на китките си — нещо като ловът с ястреби. Но най-интересен е Сърдиткото от Блатата, който по характер бил „вътрешно оптимистичен, външно черноглед, сърдечен, дразнещ, заядлив селянин”.

От дете, К. С. Луис рисувал илюстрации за историите, които пише. Но когато „Лъвът, вещицата и дрешникът“ щяла да бъде издадена, той решил да повери работата на професионален илюстратор. Полийн Бейнс наскоро била работила над последната книга на Толкин „Червенокосия Джайлс” и Джак решил, че само тя може да се справи с многобройните създания и хора от книгата. Оттогава, тя е нарисувала стотици илюстрации, около 350 от тях са цветни.