Историята на Кулерво
„Историята на Кулерво“ е сборник с Толкиновите материали, свързани с финската „Калевала“ (преведена у нас от Нино Николов). Кулерво е героят от финския национален епос, който, заедно с германо-скандинавския Зигфрид/Сигурд, вдъхновява Толкин за създаването на трагичния Турин Турамбар, чиято история съществува в няколко версии. От 31-а до 36-а „руна“ или песен на епоса е разказано как необузданият Кулерво извършва куп лудости и накрая преспива със сестра си, която не е разпознал; от мъка тя се удавя, а той се нанизва на меча си (докато Зигфрид или Сигурд убива дракон). Толкин е адаптирал съответната част от „Калевала“ като разказ в проза (по подобие на превода си на „Беоулф“) и е написал няколко есета за Кулерво. В 2010 разказът и част от материалите към него вече са били публикувани, както можете да прочетете ето тук. Новото, самостоятелно издание в твърди корици ще включва повече текстове.
Любопитно в случая е, че изданието не минава през The Tolkien Estate, съставител и редактор не е Кристофър Толкин, а проф. Verlyn Flieger, която е редактирала и коментирала изданието от 2010 за „Tolkien Studies“ #7. Информацията е потвърдена и от небезизвестния авторитет по Толкинови въпроси Карл Хостетър.
Интересно дали Толкин е предпочел „романтичен“, тоест висок или „народен“, тоест наивен стил за адаптацията си. Българският превод на „Калевала“ от 1989-1992 е издържан в нарочно наивен тон, който може би не е познат или пък не е допадал на Толкин с неговата обикновено приповдигната проза (и поезия). Разбира се, зависи какви английски преводи на „Калевала“ е познавал Професорът. Това представлява интерес в очакваното издание. Отделно от това, много от имената в „Калевала“ звучат по начин, който вероятно е вдъхновил благозвучието на елфическите езици (например „Илмаринен“, а и „Кулерво“). Ето един откъс от 36-а руна в българския превод на епоса:
Кулерво, че Кулервойнен
сабичката си извадил,
в острието се загледал,
в блясъците му железни.
Сабичката си попитал
няма ли да позахапе
хубаво месце у грешник,
черна кръв не ще ли пийне.Сабята добре разбрала
собствения си стопанин.
Отговорила веднага:
„Като нищо ще захапя
хубаво месце у грешник,
черната му кръв ще пийна,
с плът невинна попреяла,
попрепила с кръв безгрешна!“Кулерво, че Кулервойнен,
в синкавите си чорапки,
дръжка сложил на земята,
острие — върху сърцето,
паднал върху свойта сабя,
сам посрещнал острието,
сам смъртта си там намерил,
сам догонил гибелта си.