Иън Мъри Маккелън е роден на 25 май 1939 г. в Бърнли, Северна Англия, но израства в миньорския град Уиган, където прекарва детството си по време на Втората световна война. Родителите му насърчават ранния му интерес към театъра и често го водят на постановки, особено на пиеси от Шекспир. Училищните представления допълнително разпалват страстта му към актьорството, а първата му шекспирова роля е Малволио в „Дванадесета нощ“ .

Като тийнейджър Маккелън посещава театралните фестивали в Стратфорд на Ейвън, където наблюдава изпълненията на легенди като Лорънс Оливие, Джон Гилгуд и Ралф Ричардсън. След кратък престой в драматично училище, който напуска, за да се съсредоточи върху практиката, той завършва образованието си през 1961 г. и започва професионалната си кариера в театъра. През следващите години се утвърждава като един от най-талантливите шекспирови актьори на своето поколение .

Маккелън работи активно на сцената през 60-те и 70-те години, като изгражда репутация на артист с изключителна техника и драматична сила. През 1990 г. е удостоен с титлата „сър“ от кралица Елизабет II за приноса си към театралното изкуство. Паралелно с това той започва да се появява и в киното, включително в екранизации на Шекспир, сред които особено високо е оценен филмът „Ричард III“ (1995) .

През 80-те години Маккелън публично разкрива своята хомосексуалност в радиопредаване на BBC, по време на дискусия за спорния „параграф 28“ – законопроект, целящ ограничаване на публичното говорене за хомосексуалност. Това се превръща в ключов момент в живота му и той става един от най-видимите активисти за правата на ЛГБТ общността във Великобритания. Оттогава участва активно в кампании и организации, защитаващи човешките права .

Маккелън постепенно се превръща и в значима фигура в киното. През 90-те години участва във филми като „Cold Comfort Farm“ (1995), „Прилежен ученик“ (1998) и „Богове и чудовища“ (1998), които му носят признание и в САЩ. Тези роли показват неговата способност да преминава от исторически и драматични персонажи към психологически сложни и мрачни образи .

Световна популярност Маккелън придобива с две емблематични роли в началото на XXI век. Първата е Магнито в поредицата „Х-Мен“, където съчетава харизма, сила и трагичност. Втората – и още по-значима – е ролята на магьосника Гандалф във филмовата трилогия „Властелинът на пръстените“. Образът му на Митрандир се превръща в един от най-обичаните персонажи в киното и му носи световна слава, както и номинации за престижни награди .

Въпреки огромния си успех в Холивуд, Маккелън никога не изоставя театъра. Той продължава да играе в класически и съвременни постановки, като често се завръща към Шекспир – Хамлет, Крал Лир, Макбет. Критиците го определят като „най-достойния наследник на Лорънс Оливие“, а неговата отдаденост към сцената остава неизменна част от творческия му път .

Днес Иън Маккелън живее в Лаймхаус заедно с дългогодишния си партньор Шон Матиас, с когото работи и във филма „Bent“ (1997). Той продължава да бъде активен в киното, театъра и обществения живот – артист, чието влияние се простира далеч отвъд екранните роли, превръщайки го в една от най-уважаваните фигури в съвременната култура .