Много малко хора знаят за неговата хомосексуалност и той не намира основание да я обявява публично, не е казал дори и на семейството си. Те не изглеждат заинтересувани от въпроса и той не вижда причина да повдига темата. През 1988, Иън публично оповестява дълго премълчавания факт и това става в радиопредаване на Би Би Си, по време на дискусия около „параграф 28” на проектозакона, предложен от Маргарет Тачър, според който „публичното насърчение на хомосексуалността” трябва да се криминализира. За Маккелън, това вече е основателна причина да се изправи и да заеме твърда позиция, както и да стане активист в движението за защита правата на хомосексуалните.

Понастоящем Иън живее в Лаймхаус, заедно с дългогодишния си партньор, Шон Матиас. Двамата работиха задно във филма „Bent” (1997). Маккелън винаги е бил предимно театрален актьор от най-висша шекспирова класа, заради което и бе удостоен с титлата сър от кралица Елизабет през 1990. Но през последните 10–15 години той направи и няколко много успешни роли в киното, които му донесоха световна известност. Първо се появи в няколко екранизации на шекспирови творби, сред които и отлично приетия „Ричард III” (1995).

А още по-наскоро звездата му засия и в очите на американската публика. С роли в различни филми — „Cold Comfort Farm” (1995), „Прилежен ученик” (1998) и „Богове и чудовища” (1998), британският актьор прикова вниманието на публиката. След това Маккелън стана дори холивудска сензация с ролите си на култови герои в две от най-успешните поредици в киното — като Магнито в научно-фантастичния екшън по комикс „Х-Мен” и още повече, като вълшебникът Гандалф в екранизацията на „Властелинът на пръстените” на Толкин.

Междувременно Маккелън не спира да работи и на театралната сцена, затвърждавайки позицията си на „най-достойния наследник на Лорънс Оливие”, както и непоклатимата репутация на британската актьорска школа в Холивуд.