Хайку в Средната земя – Конкурс на Рин Еннор

Александър Арнаудов

Сияние от злато
Над Пеленорските поля
Зорницата изгря

***

Карас Галадон —
мигът вечност наричат
мимолетните.

***

Снежинка пада
над Лотлориенский лес —
Кристален спомен.

***

Лугбурз — скверният
град на всепоглъщащ смрад —
Над Осгилиат.

***

Цвят на моя Блян
Кой може да те има?
Лаурелиндоренан.

***

Отблясък златен
на извечно будно зло —
Пръстен Господар.

***

Съкровището си
захвърлих. Отново съм
свободен аз.

***

Зимата грози —
о, Лаурелиндоренан —
теб, Бленуван Цвят.

***

Зиме пее тя
о, Лаурелиндоренан —
бледната зора.

***

Пробуди се, ти
о, Еорлингска пролет,
от смраден мрак.

***

Ужасът умря —
От зимата Мордорска
ледът стопи се.

***

На реката Лунна
заливите сивите — тях
наричат Митлонд.

***

Силуета два;
Не есенна луната е
над Кирин Амрот.

***

Ледът пронизва
невинносините поля;
Пеленорска тъга.

***

Есенен лес
без надежда за пролет —
Боромир рече.

***

Есенният дъжд
над Ломидол — цветните
одежди на смъртта.

Божидар Пангелов

Сянката отрони
сребърните листи.
Валинор е далече.

Владислав Дацов

Есенни листи
скриват пътя, сънуващ
елфи лъчисти.

***

Сред жълти листа,
под дървото, масата
гостите чака.

***

Падна леден дъжд,
скиталеца обгърна —
скри го изведнъж.

***

Спусна се мъгла.
Седи на топло Билбо —
пуши си лула.

***

Падна мокър сняг
и заледи реката
той от бряг до бряг.

***

Сняг и мраз навън.
Сам до печката с лула
пуска колелца.

Георги Панайотов

Три, седем, девет
Мрак над зелени поля
Бял град. Разруха

Грахче

Арагорн пред Арвен

Той стои пред теб
Той е в прах от звезди
Те милват тихо

И тук до теб е
Сам със вятъра е бил
Мечтал и чакал

Звездите капят
През сутринта от багри
Мигове от дъжд

***

Саурон в Тол-Ин-Гаурот

Всичко е бяло
Скалите гръмко реват
Вятъра вика

Небето носи име
Като моята мъка
Високо е то

Сините пръсти
Белите пръсти от лед
Пипат сърцето

Сняг спуска вопъл
Днес очите си губя
В кула и студ

***

Кирдан Мореплавателя

Кратки морски дни
Зелени възглавници
Плъзгащи птици

Червената птица
Във полет слънчев лети
За изгрева бди

Жълтата птица
С очите ми плъзга
Морето блести

Синята птица
Уморено отлита
Морето ще спи

Земята търси
Платната бели мои
Аз виждам сега

***

Пробуждането на първия човек

Като червей съм
В средата на нощта
Търся топлина

И ушите ми
Звук от тишина лети
Ще ме срещнеш ли

Стъпката моя
Леко крача във трева
Клони и небе

Търся топлина
Никой ли не знае как
Ходи там човек

Златин Златев

Бледо острие
под зимния лунен лик
Ангмар ви вика.

***

Мъртви светлини.
Тъмно. Блатните мъгли
замръзват в тленност.

***

В Могилите спят
прокълнати, шептящи
хладна магия.

Мария Гюзелева

Гандалф пристига.
Заедно със есента
по пътя иде.

***

Фантазия ли?
Септември наближава-
същия си ти…

***

Ранени мисли.
ПРЪСТЕНЪТ така тежи.
Листата капят.

***

Фродо,чуй ме,бди.
Пътят е тежък,уви.
Зимата идва.

***

До ПЛАНИНАТА…
Има още път, нали?
Снегът се стопи.

тигър

Пътят е дълъг
товар тегне в сърцето,
тръгвай навреме.

***

Хубава есен
отложи твърде дълго
пътя. Време е.

***

Графството тъне
в покой и златни листа.
Не ти се тръгва.

***

Могилата край
пътя не е място за
отдих. Дебне те.

***

Крясък на гъска
дълги пътища на юг —
далеч е Арвен.

***

Тъмен ден от
утринта — мрак тегне върху
Средната земя.

Aragorn Elessar

Искрят звездите.
На смърт звънят юздите
пред огнен изгрев.

Belequen

Цветя. В небето.
Мирис на душевна мощ.
Вкус на Магия.

***

Три Крачки до Зимата

Листата падат.
Всепоглъщащ златен дъжд.
Есен в Лотлориен.

Голи клоните
танцуват истерично.
Есен в Лотлориен.

Залязвам бавно.
Нивга пак не ще цъфтя.
Есен в Лотлориен

***

Утре. Вчера. Днес.
Пръски кристална вода.
Провидение.

***

Кървава заря
Усмивка вместо „Сбогом”
Ятото отлита

***

Митлонд. Две звезди,
две очи, един копнеж…
И морска песен.

„Митлонд” — елфическото название на Сивите заливи.

Eomer

Назгули летят
Защо ли пиша това?
Чудно лято е.

Erin Kelebrindal

Eлите горски са
убежище нетрайно за
петнайсет птички

***

Започва път, а
изтривалката ме пре-
пъва пред вратата.

***

Луната гледа
Бясно носи се към нея
Роувърандъм

***

Вятърът студен
Поглъща всяка дума
Рогът замълча

***

Дъх от дух се чу
лед студен в душата
Хобит на пътя

***

От малка дупка
Пътя твърде е широк
Ако се загледаш…

***

Пътят ме влече
Морни са нозете
В утринна роса

***

Кой ще прекоси
Дълбокото море
Без награда

***

Кажи истината
белопенесто море
Завръщат ли се?

***

Морските чайки
съдбата ми вещаят
бях Зеленолист

***

Звездна вечер е
Ярък огънят гори
Балрози пеят

geavara

Есенни листа
топлят стъпки на хобит
там във Ветроклин.

***

Горящ,залеза
заля с ален огън
могъщ Карадрас.

***

Тътнещ шепот се
понесе с вятъра.
Събор на Енти.

***

Каменни крале
мият нозете си във
Велика река.

***

Денят отстъпи.
В Графството всички спят.
Пламват фенери.

Loretta

Гордо развени
в бурята от мечове
златисти коси

„буря на мечове” = битка в скалдовата поезия

***

Теоден падна.
Топола на златото
права до него

„топола на златото” = жена, девойка

***

Тучни пасища.
Той носеше чужд огън
а ги подпали

***

Внезапна буря.
По Пътя на мъртвите
сам ли да тръгне?

Mellindor

Злато и сребро —
Разцъфнали дървета.
Древна светлина.

(Лаурелин и Телперион)

***

Снегът се стопи.
А все още е златна
зимната гора.

(Лотлориен І)

***

Есенна вечност.
Епохи отминават
пред очите й.

(Галадриел)

***

Мъртвите крале
сред гробниците пусти.
Окапали листа.

(Домът на мъртвите на Рат Динен)

***

Тварите мъртви
в могили погребани
зимата чакат.

(Могилните твари)

***

Пролет дошла е.
Покой и веселие
в Графството китно.

(Пролет в Графството)

***

Странници тъжни
в земята на мъртвите.
Път без надежда.

(Пътят на мъртвите)

***

Чайките плачат.
Шумът на морето е
толкова близо.

(Морето)

***

Рохиримите
пак пуснаха конете
в лятната утрин.

(Рохан)

***

Сухи дървета.
Над кладата пушек.
В пламък спаси се.

(Кладата на Денетор)

***

Недей забравя
гласовете тътнещи.
В зима сурова.

(Карадрас І)

***

Звездна е нощта.
Елфи тихо пеят там.
Славеи мълчат.

(Песента на елфите І)

***

Пролетна луна.
Елфическа песен
над света лети.

(Песента на елфите ІІ)

***

Мракът на Мелкор
сърца сковава смели.
Тъмна тишина.

(Мрак)

***

Сняг по Карадрас
вали. Замръкнал пътник
под снега лежи.

(Карадрас ІІ)

***

Битка сред поля.
Човеци падат мъртви.
Далечен изгрев.

(Пеленорската битка)

***

Златна Лориен.
Последна пролет туй е.
Тъга и сълзи.

(Лотлориен ІІ)

Mordred

Вечно сама е.
Далече е Запада
без любимия.

***

Вече не пари
Силмарилът в ръката.
Виждам любовта.

***

Няма господар,
няма го Безценното…
А сега що щем?

***

Пушилист, лула …
и Червената книга
е завършена.

***

Той заминава.
Сълзи на девойка във
вятъра съхнат

***

С кита достигна
до недостъпни земи
малкото куче

Ragaca

Под златния лист
на Лориен прекрасна
малорн таи се.

***

Уж са дървета,
а омраза гнети ги.
Пролетта мразят.

***

Копеха митрил.
Зима е в Мория,
няма ги вече.

***

Нощ. Сред горите
елфи пеят в мрака.
Ще отплават те.

Roh

Рогът строшен е.
Мрак… надежда попарена,
Зора… ще има ли?

***

Вярност могъща
сред сковаваща злоба.
Двубой със песни.

***

Четири лапи.
Вярно, смело сърце.
Гордост смирена.

***

Как самотни са…
Сред Мрак и Отчаяние
Товар понесли.

***

Смъртни бяха те –
надежда неразбрана…
Прищявка на Еру?

Strider

Последни вълни.
Листопадът е мъглив
без Елдарите.