Той е един от онези „невидими актьори“. Лицето му е скрито зад компютърна маска, а гласът му „мутира“ спрямо екранните образи. Той е Ам-Гъл, Кинг Конг, Цезар от „Планетата на маймуните“, озвучавал е „Семейство Симсън“, а вече е част и от вселената на „Междузвездни войни“ и „Пазителите на галактиката“. Всичко това е Анди Съркис, 50-годишният английски актьор, продуцент и писател, който се снима „под прикритие“ в някои от най-печелившите филми на всички времена.

Анди се ражда през 1964 г. в Лондон. Семейството му няма никакви допирни точки с изкуството – баща му е лекар, а майка му дефектолог. Въпреки това къдравото хлапе с ококорени сини очи залита към творчеството и мечтае да стане художник. Години по-късно в Ланкастърския университет Анди изучава живопис и паралелно с това се заражда интересът му към театъра. След края на висшето си образование той започва да играе в ланкастърския театър „Дюкс“, а после и на повечето големи английски сцени. Поверяват му значими роли в „Крал Лир“, „Отело“, „Сън в лятна нощ“, „Макбет“, „Фауст“.

Съркис нахлува и телевизията. През 1987-а играе второстепенен образ в сериал, а през 1990-а се добира и до главна роля. Пробивът в киното е осъществен през 1997 г., когато Анди става част от каста на филма „Кариеристки“. С ледват още няколко ленти, но младият английски актьор така и не получава звезден статус.

Нещата коренно се променят, когато Съркис попада в полезрението на новозеландския режисьор Питър Джаксън. Той му предлага да вдъхне живот на противния Ам-Гъл от „Властелинът на пръстените“. Уловката е, че зрителите няма да видят на екран Анди Съркис, а компютърно генериран образ на прокълнатото от Пръстена създание. Актьорът, издокаран в специален костюм с датчици, само ще „подари“ движенията, мимиките и гласа си на Ам-Гъл, за останалото ще се се погрижи отбор от специалисти по визуалните ефекти.

Съркис работи върху героя си от „Властелинът на пръстена“ цели пет години. Усъвършенства лицевите изражения, тембъра и интонацията на гласа, характерното лазене на Ам-Гъл, страхливото му оглеждане…

Романът на Дж.Р.Р. Толкин като че ли събира в най-подходящия момент абсолютните перфекционисти Съркис и Джаксън. Те неуморно презаснемат всяка сцена безброй пъти, докато не се получи съвършена. Потърпевши от всичко това най вече са Илайджа Ууд (Фродо) и Шон Остин (Сам), които в края на всеки работен ден са грохнали от умора и обезсърчени от досада. Себеотрицанието на Анди Съркис впечатлява толкова силно Питър Джаксън, че в процеса на работа режисьорът решава максимално да оприличи Ам-Гъл на актьора.

Използвайки таланта на англичанина, „Властелинът на пръстените“ предизвиква революция в начина, по който компютърно генерираните образи оживяват на екрана. Играта на Съркис е толкова многолика, че някои кинокритици предлагат да бъдат връчвани Оскари и за дигитални герои.