Битката при Форност
През III 1974 г., царството Артедаин билo разрушено, а с това и последното кралство на северните дунеданци. Армиите на Ангмар и техните съюзници опустошили северните земи, превземайки столицата на дунеданците във Форност и крал Арведуи избягал към заледения север. Тогава изглеждало, че победата на Повелителя на назгулите била пълна.
Следващата година нещата се обърнали, въпреки че било твърде късно да се спасят останките от Северното кралство. Огромна флотилия навлязла в пристанищата в Митлонд, носейки войска от гондолинци, изпратени под командването на великия военачалник Еарнур. Към тази армия се присъединили елфите от Линдон и останките от дунеданците и те настъпили на изток, за да си отмъстят за загубата на Артедаин.
Те срещнали войските на Краля-чародей не точно във Форност, а в полетата на изток от езерото Бледоздрач. Подпомогнати от военните умения на Еарнур и изпратената от Ломидол армия, начело с Глорфиндел, дунеданците и елфите извоювали победа, а войските на Краля-чародей били изтласкани. Самият Крал-чародей избягал в сенките на падащата нощ и тогава Глорфиндел предрекъл, че той няма да бъде убит от ръката на мъж, което по-късно било доказано във Войната на пръстена.
Битката при Форност начертала бъдещето на Средната земя в много и важни пътища. По това време трудно бил различим най-значимият ефект: тя отнела на Гондор кралете му. Когато Кралят-чародей избягал на юг и най-накрая стигнал до Мордор, той не бил забравил загубата си, причина за която бил Еарнур. Много години по-късно, Еарнур станал крал на Гондор и Кралят-чародей го предизвикал на битка. Той отказал, но седем години по-късно, предизвикателството отново било дадено и този път Еарнур се съгласил. Яздейки към Минас Моргул, той бил отвлечен от назгула и никой никога не чул нищо повече за него. Той бил последният крал на южното кралство преди Войната на пръстена — около 1000 години след това.