Валакар
Валакар бил син и наследник на великия гондорски крал Ромендакил II. Докато все още бил на трона, Ромендакил II установил силен съюз със северните хора, живеещи източно от Мраколес. За да затвърди приятелството си с тези северняци, кралят изпратил Валакар като посланик в двора на техния водач Видугавия, който сам се назовавал крал на Рованион. Ромендакил искал синът му да научи нещо повече за техния език и култура, ала не предвидил колко дълбоко ще бъде повлиян от тях. Валакар дори се оженил за дъщерята на Видугавия — Видумави, с което щял да донесе големи злини в бъдеще.
Северняците не притежавали дълголетието на гондорците и Видумави починала преди още Валакар да наследи баща си. Въпреки това, тя му родила наследник, който бил отгледан под името Винитария, но познат в Гондор като Елдакар. Тези събития донесли големи смутове по време на управлението на Валакар — смятало се, че чистата нуменорска кръв на кралската фамилия ще бъде изгубена.
В последните години от управлението на Валакар, някои части на Гондор открито се противопоставили и вдигнали бунтове. В годината, в която Валакар умрял (1432 от Третата епоха), бунтовете прераснали в гражданска война — мрачен период, известен като Кръвната вражда. Войната траяла през следващите петнадесет години докато Елдакар най-сетне успял да подсигури властта си.
Валакар управлявал Гондор шестдесет и шест години и бил наследен от сина си Елдакар.