Преди много години в една далечна галактика…
Средната земя е застрашена от нова война. Слуховете, че злото в системата Мордор се раздвижва стават все по-чести. Воден от конквистадорска подбуда, хобитът Билбо Бегинс се натъква на приспособление, известно като Пръстенът. Това се оказва единственият елемент, който липсва на императора Саурон за да завърши своето супероръжие, което ще го направи на практика непобедим…
Тази вечер космодрумът край Хобитово на малката планета Графството беше празнично украсен и ярко осветен. Пристигаха гости откъде ли не. Днес беше рожденият ден на Билбо. Но една совалка се открояваше от останалите — беше по-голяма и по-внушителна, също като кръстосвачът, от който беше излетяла и който сега я чакаше в орбита около Графството.
От совалката слезе възрастен мъж с посивяла коса и дълго сиво наметало. Той мина през контрола, след което се отправи към града. Учителят-джедай Гандалф не беше идвал тук от много години, но беше изпратил съобщение по един астродроид до Билбо, че ще присъства на рождения му ден.
Цялото Хобитово беше обляно от празнична светлина. Гандалф се отправи към центъра, където се извисяваше небостъргачът Торбодън. Той се качи в турболифта и изкомандва на дежурния дроид да го откара на 67-ия етаж. Когато пристигнаха, Гандалф позвъня.
— Гандалф? Все пак дойде?! — каза зарадван Билбо, когато видя стария джедай.
— Как бих могъл да пропусна рождения ти ден, Билбо.
А после хобитът разказа на Гандалф за предстоящия празник.
Тържеството продължи до късно. Накрая на централния площад бяха запалени 111 огромни свещи — на толкова години ставаше Билбо. Всички започнаха да скандират „Реч”. Тогава Билбо излезе пред множеството и се качи на големия си лендспидер.
— Скъпи гости от всички планети от системата Графството, не мога да ви опиша колко съм щастлив да ви видя. Днес е моят 111 рожден ден. Също така, днес моят племенник, Фродо, става на 33 — той си пое дъх и продължи тихо — Всъщност бях много щастлив да бъда сред вас. Но сега трябва да ви напусна. Сбогом.
Гандалф имаше само миг да реагира. Той се пресегна със Силата към енергийния генератор и прекъсна тока. Цяло Хобитово потъна в мрак. А миг по-късно, когато Гандалф отново пусна тока, Билбо беше изчезнал някъде.
Билбо се прибра незабелязано в Торбодън и започна да се стяга за път.
— Какво си мислиш, че правиш? — хобитът се стресна и се извърна, за да застане очи в очи с Гандалф.
— Напускам Графството. Горе в орбита кръжи личният ми кръстосвач „Волният Билбо”. Смятам да отида отново в системата Ломидол. Просто се оттеглям.
— Можеше да го направиш по-елегантно — заяде се старият джедай — Ако не бях спрял тока щеше да включиш маскировъчния щит на Пръстена, нали?
— Да — призна Билбо.
— Не е хубаво. Това не е особено често срещан щит, може някой да те заподозре.
— Сигурно си прав. Но вече е минало. Тръгвам и оставям всичко на Фродо.
— Ами Пръстенът? — попита Гандалф.
Билбо не беше много наясно с това какво всъщност може Пръстенът. Той знаеше, че в него има мощен маскировъчен щит. И нищо повече.
— Него ще го задържа.
— Не — оспори Гандалф — Остави го на Фродо.
Двамата спориха известно време, но накрая Билбо склони. Той извади Пръстена от джоба си и го сложи на камината. После тръгна към космодрума.
— Вземи ако искаш моята совалка да те откара до „Волния Билбо” — предложи Гандалф — Само после кажи на командващия дроид да я върне тук.
Билбо потегли. Той наистина не смяташе да се връща в Графството.
Малко по-късно Гандалф разказваше на Фродо това, което се беше случило в Торбодън и за това как Билбо си беше заминал.
— Той ти остави Пръстена — каза Гандалф и подаде малкия златист диск на хобита — Скрий го добре. Не го показвай на никого. Аз трябва да вървя.
— Къде отиваш, Гандалф? — попита Фродо.
— Имам неотложна работа. Трябва да отлетя спешно за системата Исенгард. Ще се върна до пролетта. Ако нещо стане и не успея да дойда, вземи Пръстена и тръгни към Брее. Това е малка система, само с една планета, съвсем наблизо е. Там отседни в комплекса „Скокливото пони”. Там ще те чакам.
Час по-късно корабът на Гандалф направи хиперскок и се отправи към Исенгард. Там джедаят трябваше да се срещне с бившия си учител в Силата, Саруман.
— Оръжието на Саурон е открито — обясняваше Гандалф — През цялото време е било под носа ми, в системата Графството. Малък диск, с формата на пръстен, в който е вграден мощен енергиен реактор. Без него Саурон не може да задейства супероръжието си.
— Не можем да победим врага, Гандалф — каза неочаквано Саруман — Нека се присъединим към него.
— Никога — каза Гандалф — По-скоро бих умрял.
— Ти не познаваш силата на Тъмната страна. Присъедини се към мен, Гандалф, и заедно ще управляваме Галактиката Средна земя.
Вместо отговор Гандалф извади лазерния си меч. Саруман го последва и двамата кръстосаха остриетата. Но Саруман владееше Силата по-добре и надви Гандалф, след което го парализира със сини мълнии и го затвори в Ортанк.
„Черната порта” беше най-големият космодрум в системата Мордор. Около него във всеки един момент кръжаха по няколко разрушителя, изтребителя или тролски кръстосвачи.
В този ден охраната на Мордор беше заловила малък контрабандистки кораб и капитанът му, известен под името Ам-Гъл, беше разпитан от инквизиторите на император Саурон. От него беше измъкната важна информация за местонахождението на Пръстена.
От космодрума „Черната порта” излетяха девет бойни прехващача. Тези машини можеха да залавят малки и средно големи космически кораби и бяха много маневрени. Бяха управлявани от най-приближените деветима на императора, известни като назгулите. Някога те са били владетели на девет галактически сектора, преди да бъдат привлечени за служба на Мордор. Назгулите владееха Силата до съвършенство, но с нея не можеха да усетят Пръстена. Освен това малцина знаеха истинските им имена. Затова те бяха известни просто като Назгул 1, Назгул 2 и т. н.
— Назгул Уан, готови за хиперскок. Курс към системата Графството — изкомандва Назгул 1.
— Разбрано, Назгул Уан — потвърдиха един след друг останалите — Радарите за засичане на вълни от Пръстена работят на пълна мощност.
— Пригответе се за хиперскок.
Миг по-късно Назгулската Елитна Ескадрила навлезе в светлинна скорост.
Пролетта на планетата Графството от едноименната система настъпи, а учителят-джедай Гандалф още го нямаше. Тогава Фродо разбра, че той няма да дойде и е време да потегли сам към Брее. Фродо никога не беше ходил по-далече от последната планета в системата, Крайречкино, но ето, че сега трябваше да напусне дома си, вероятно за дълго. Той взе Пръстена, който държеше заключен в подземния сейф на Торбодън, взе своя приятел и градинар Сам Майтапер и двамата се качиха на едноместните си изтребители.
— Ще минем през Крайречкино — заяви Фродо — Там ще заредим и ще потеглим за Брее.
Пътят до Крайречкино беше спокоен. На последната планета от системата към Сам и Фродо се присъединиха още два хобита, Мери и Пипин.
— Знаем накъде сте тръгнали — заяви Мери — И ще дойдем с вас, за да ви помогнем с каквото можем. Пътят ви ще бъде труден, а нали затова сме граждани на една система, за да се подкрепяме.
— Ще тръгнем към Брее веднага след като изтребителите бъдат заредени — обясни Фродо — Но няма да минаваме по големите коридори, по които се движат много кораби. Ще минем през астероидното поле „Старата гора”. Така няма да привличаме излишно внимание.
Скоро четиримата потеглиха, но не се бяха отдалечили много от Крайречкино, когато нещо се случи.
— Фродо, внимавай — извика изведнъж Сам в интеркома.
Един черен прехващач се стрелна покрай малкия хобитов изтребител и за малко не го хвана с притеглящия лъч. Само маневреността на Фродо успя да го спаси.
— Бързо да се измъкваме — изкомандва Фродо на останалите — Хиперскок в произволна посока, за да не може да ни проследи, а след това курс към „Старата гора”. Започвам трансфер на координатите за срещата.
Миг по-късно и четирите изтребителя направиха хиперскок, а два часа по-късно се намериха сред „Старата гора”.
— Нека спрем за почивка — предложи Пипин и всички се приземиха на един от астероидите.
Но имаше нещо странно в този астероид. От него се показаха няколко метални пипала и хванаха изтребителите на Мери и Пипин в желязна прегръдка.
— Този астероид е жив — извика Фродо по интеркома, но връзката с Мери и Пипин беше прекъсната — Сам, бързо излитай преди да е хванал и нас. Ще потърсим помощ.
Сам и Фродо се отделиха от астероида и започнаха да кръжат наоколо, докато не засякоха някакъв странен кораб, който летеше със завидна лекота из „Старата гора”.
— Тук Фродо Бегинс от планетата Графството — каза Фродо по интеркома — Имаме нужда от помощ.
— Тук Том Бомбадил — обади се непознатият кораб — Каква е повредата?
— Един астероид хвана двама от нашите спътници.
— Ей сега ще се оправя с него — каза Том Бомбадил и се отправи в посоката, в която Мери и Пипин бяха пленени — Това не е астероид. Това е защитна система „Върбалан”. Построих я за да не се натрапват пришълци. Но ей сега ще я дезактивирам.
Миг по-късно изтребителите на Мери и Пипин бяха освободени.
— Накъде сте тръгнали, граждани на Графството? — попита Том.
— Към Брее. По наша лична работа — отговори му Сам.
— Тогава бъдете мои гости за няколко дни. Тъкмо ще си отпочинете. Последвайте ме до моята база.
Базата на Том Бомбадил беше голяма, но добре скрита в астероидното поле. Там хобитите разказаха на своя домакин и на неговата съпруга Златоронка за Пръстена.
— Значи Пръстенът е намерен? — възкликна Том — Трябва да бъдете много внимателни, да не привличате погледи. Император Саурон се нуждае от Пръстена, за да задвижи отново супероръжието си, с което ще завладее галактиката „Средна земя”.
Хобитите гостуваха няколко дни в базата на Том и Златоронка, а когато стана време да потеглят, Том даде на Фродо един специален интерком и му каза:
— С това ще осъществиш бърза връзка с мен, в случай на нужда.
Пътят на хобитите към Брее минаваше през обширен космически мемориал. „Могилите”, както ги наричаха, бяха построени през незапомнени времена и бяха приютили тленните останки на велики хора. Това бяха редици от неподвижни погребални кораби, носещи се свободно в тихия черен космос.
— Трябва да минем от тук — каза Мери със страх.
Хобитите спряха, за да си отпочинат. Как не им се искаше да спират, но пътят до Брее беше дълъг, а от тук не можеха да направят хиперскок.
Тогава отнякъде се появи син парализиращ лазер.
— Не мога да удържа кораба си — простена по интеркома Сам, а миг по-късно връзката между четирите кораба прекъсна. Няколко притеглящи лъча придърпаха изтребителите към един от погребалните кораби и ги вкараха вътре.
Някакви същества започнаха да оглеждат изтребителите. Фродо видя корабите на приятелите си, които с мъка се опитваха да разкарат нашествениците. Тогава Фродо натисна копчето за подпалубното оръдие и с изненада откри, че то не е блокирано. Стреля сред нашествениците. Няколко от съществата паднаха мъртви, а останалите отскочиха назад и заеха отбранителни позиции. Фродо потърси връзка с останалите изтребители, но тя беше заглушена. Тогава той се сети за интеркома, който му беше дал Том Бомбадил.
— Тук Фродо Бегинс. Том, чуваш ли ме? В беда сме.
От другата страна се чу бодър глас:
— Чувам те, Фродо. Ще ми отнеме около минутка да проследя сигнала и още две, за да дойда да ви измъкна.
Наистина, след около три минути корабът на Том Бомбадил се притече на помощ и отблъсна враждебните нашественици.
— Това е чужда раса — обясни той — Идват от друга галактика. Ловят малки кораби като вашите. Няма да е зле да сте по-добре въоръжени.
Том Бомбадил отвори люка на своя кораб и излезе в „могилата”. Хобитите го последваха.
— Ето — продължи Том, след като петимата се озоваха в милитарния сектор на кораба — тези бластери ще свършат чудесна работа. В долния си край имат лазерен щик за ръкопашен бой. Ще ви свършат чудесна работа. Освен това ще ви монтирам и няколко по-мощни оръдия на корабите.
Час по-късно Том беше оборудвал хобитите с нови лазерни оръдия. После той ги придружи до края на системата, даде им точните координати на Брее и им пожела успех.
Четирите изтребителя направиха хиперскок.
Брее беше съвсем малка система, с една планета, носеща същото име, обикаляща около слънцето си. Нямаше никакви луни.
— Гранични служби, искаме разрешение за кацане — обади се по интеркома Фродо.
От другата страна се чу как дежурният превключва на по-ниски честоти — такива, каквито се използваха само в Графството.
— Хобитови изтребители? Четири на брой?
— Нещо не е наред ли? — попита Фродо.
— Не, просто рутинна проверка. Накъде сте тръгнали?
— Към комплекса „Скокливото пони”. По лична работа.
Мина около една минута преди дежурният да отговори.
— Изстребители от Графството, имате разрешение да се приземите директно на космодрума на „Скокливото пони”, без да минавате през централния.
— Прието — отвърна Фродо, включи агравитаторите и навлезе в орбита. Останалите го последваха.
„Скокливото пони” беше обширен комплекс, а собственикът му, господин Мажирепей, лично посрещна гостите си.
— Имаме чудесни хобитови имения, точно по ваш вкус — обясни той.
— Имаме среща с учителят-джедай Гандалф. Дали е дошъл? — попита Фродо.
— Момент, ще проверя — и Мажирепей се обади на граничните служби — За съжаление няма данни да е пристигал човек с такова име.
Нещо се беше случило. Нещо лошо.
Хобитите се настаниха и след това отидоха в развлекателната част на комплекса, където имаше казина, басейни, симулатори, заведения и още купища атракциони за посетителите. За миг Фродо се поколеба дали да не остави Пръстена в сейфа, но след това реши, че ако е близо до него ще бъде по-сигурно.
Мери и Пипин избраха една голяма бирария и наеха маса за четирима. Настаниха се и си поръчаха бира и обилна вечеря. В един миг Мери се загуби нанякъде. Тогава Сам забеляза една тъмна фигура, която ги гледаше от едно от сепаретата.
— Извинявайте — Сам се обърна към Мажирепей, който се случи да бъде в заведението и да се грижи лично за уюта на посетителите — Кой е онзи човек в ъгловото сепаре?
— Някакъв Скиталец — обясни собственикът — Кръстосва Галактиката със своя боен кораб. Понякога се мярка насам. Никой не знае истинското му име. Нямам му доверие. Стойте далече от него.
Непознатият продължаваше да гледа към хобитите. Тогава Фродо дочу гласа на Мери отнякъде:
— …Фродо Бегинс е мой братовчед. Дойдохме преди около три часа. Дори ни пуснаха да се приземим без да се отбиваме преди това до централния космодрум. Ето, там сме седнали…
„Не трябва да привличаме внимание” — помисли се Фродо и веднага скочи — „А Мери направо издекламира всичко.” И той се запъти към бара, където братовчед му се канеше да разкаже нова история. Но тъкмо стигна и дръпна и дръпна Мери, когато се спъна в един стол и залитна. Пръстенът се отскубна от верижката, на която го носеше, и се надяна на пръста му. Така се включи маскировъчният щит и Фродо изчезна от погледите на смаяните посетители.
Само на няколко светлинни години от Брее прелитаха няколко черни прехващача.
— Назгул Уан към останалите: засякох Пръстена.
— Прието Назгул Уан — отговори един от останалите — И ние го засякохме. Съвсем ясен сигнал, идващ от системата Брее.
— Пригответе се за хиперскок в тази посока — изкомандва Назгул Уан.
Допрял вътрешните си сензори до жива плът, Пръстенът усили най-чувствителните части от зрението и слуха на Фродо. Хобитът се запромъква сред масите, едва различавайки очертанията им сред неописуемия блясък, който бе предизвикан от широко отворените му зеници, които поглъщаха цялата светлина в заведението и я увеличаваха многократно. В главата на Фродо кънтяха стотици гласове. Той чуваше всички хора, които бяха в ресторанта, както и много от онези, които бяха извън него. Накрая не издържа и издърпа Пръстена от показалеца си. Видя, че се беше отдалечил достатъчно от бара и сега никой не гледаше към него.
Изведнъж една силна ръка го хвана и го издърпа настрани.
— Не беше никак разумно. Да изчезваш просто така е рядък дар. Сега вече стана център на вниманието — мъжът, който Мажирепей го беше нарекъл Скиталец, гледаше хобитът с гняв.
— Стана случайно — оправда се Фродо.
— Гледай да не се повтаря. Вече сме в опасност.
— Но как?
Половин час по-късно Скиталецът и хобитите седяха в една стая.
— Името ми е Арагорн. Аз съм джедай — каза Скиталецът — учителят Гандалф е мой приятел. Но той днес не е тук. Никой не знае къде е. Затова аз ще се грижа за вас. Погледнете.
И Арагорн подкани хобитите един по един да погледнат през бинокъла към космодрума.
— Черни прехващачи — възкликна Сам — Един такъв вече ни преследваше.
— Врагът знае къде е Пръстенът. Ще се опита да ви го отнеме през нощта. Опасно е да се прибирате в имението, което сте наели.
Тази нощ хобитите спаха в къщата, която Арагорн беше наел. По едно време се чуха експлозии, които идваха от хобитовите територии.
— Нищо няма да открият — отдъхна си Арагорн.
— Кои са те? — попита Мери.
— Назгули. Някога са били владетели на звездни сектори. Велики джедаи. Но после Саурон ги е привлякъл към Тъмната страна на Силата. Сега те са му подвластни. В корабите си имат сензори, с които усещат вълните, които пръстенът излъчва. А когато маскировъчният щит е включен, те могат да го доловят от много светлинни години разстояние — той въздъхна и добави — На сутринта напускаме Брее. Поемаме курс към системата Ломидол.
Утрото още не беше настъпило, когато Арагорн със своя боен кръстосвач, следван от четирите хобитови изтребителя, напуснаха Брее. Когато излязоха в орбита, Скиталецът пусна прехващащи лъчи към малките кораби, за да ги хване на буксир, да могат да пътуват през хиперпространството заедно, без да се разделят. Самите хобити се качиха на борда на кораба на Арагорн.
— За съжаление нямам много енергия — обясни Скиталецът — Налага се да се отбием някъде да заредим. Знам една изоставена космическа станция, „Бурният връх”. Там винаги намирам енергийни клетки, останали отпреди напускането й.
Корабите направиха хиперскок и след около един ден се озоваха до „Бурния връх”. Станцията изглеждаше доста занемарена, но дори след толкова много години вдъхваше увереност.
— Ще се приземим в някой от хангарите — Арагорн започна процедурата по кацането — Ще влезем по-навътре и ще скрием корабите.
След като слязоха, Арагорн отведе хобитите в една зала, където им нареди да чакат, докато той намери необходимите му енергийни клетки.
Фродо почувства силна умора и се унесе в сън. Събуди се рязко и видя, че Сам, Мери и Пипин разглеждат някаква холограма, показваща Галактиката.
— Какво правите? — извика той.
— Гледай, Фродо. Тук е Графството. Колко е малко…
— Веднага прекъснете всякаква енергия. Врагът може да разбере къде сме, стига да долови, че има някой на станцията — и Фродо моментално прекъсна енергията.
Но беше късно. Само след половин час хобитите видяха как пет черни прехващача се приземяват в един от хангарите на „Бурния връх”.
— Арагорн, чуваш ли? Те са тук! Арагорн? Обади се! — крещяха хобитите в интеркома. Но връзката беше заглушена.
Няколко минути по-късно, пет назгула, с лица скрити зад черни маски, пристъпиха с извадени лазерни мечове с червен оттенък към залата, къдео бяха хобитите. Те се отправиха директно към Фродо.
„Сега не са с корабите си — помисли си той — Ако сложа Пръстена няма да ме виждат”. И го надяна. В миг всичко наоколо проблесна, но черните силуети на назгулите се открояваха ярко. Те продължиха да пристъпват към него. „Имат сензори за виждане през маскировъчен щит — помисли си хобитът — Разкриха ме”. Вече не можеше да се скрие. Той видя как зад петимата се появява мрачният силует на носещ се във въздуха робот за инквизиции. Фродо измъкна бластера си и стреля по дроида. Машината се залюля от внезапната атака и отвърна на огъня като рани хобитът в лявото рамо. Фродо изрева от болка. Но дроидът беше сериозно повреден и се сгромоляса на пода.
А в следващия миг се появи Арагорн. Зеленото острие на лазерния му меч се кръстоса с червените на назгулите. Скиталецът се биеше със злоба и гняв, каквито го бяха учили да не използва. Сякаш Тъмната страна го беше погълнала.
Но назгулите отстъпиха. За да се спасят от свирепата атака на Арагорн, те трябваше да отстъпят и скоро се добраха до прехващачите си и излетяха от „Бурния връх”.
Фродо свали Пръстена. Останалите му се притекоха на помощ. Арагорн огледа повреденото тяло на дроида и го изрита на една страна, където той се самовзриви с тиха експлозия.
— Моргулски инквизитор — каза Арагорн — Има механизъм за самоунищожение. Фродо е ранен от бактериално оръжие, не от обикновен бластер. В тялото му е вкарана зараза, която не мога да излекувам. На борда на кораба си имам медицински дроиди, които могат да помогнат малко. Но не за дълго. Да тръгваме, намерих енергийните клетки. Вече можем да излетим. Трябва да стигнем възможно най-бързо до Ломидол. Там Фродо ще може да бъде излекуван.
И бойният кораб на Арагорн, заедно с малките хобитови изтребители, теглени на буксир, излетяха от станцията и направиха хиперскок.
Медицинските дроиди почти не можаха да облекчат страданието на Фродо.
— Ще умре ли? — попита Сам.
— Вече е започнал да се слива със Силата — отговори Арагорн — Наближаваме Ломидол. Ще пристигнем след един ден, но може вече да е късно.
В този миг в интеркома се чу глас:
— Глорфиндел вика Арагорн. Глорфиндел вика Арагорн. Арагорн, чуваш ли ме?
— Чувам те съвсем ясно, Глорфиндел. Къде си?
— Очаквам ви. Намирам се около 1600 светлинни години от системата Ломидол. Вие къде сте?
— Пътуваме натам. Водя Носителя. Ранен е от бактериално оръжие — отговори Арагорн.
— Дай ми точните си координати — каза Глорфиндел — Ако мога ще ви пресрещна. Моят кораб е два пъти по-бърз от твоя, мога да взема Носителя и да го закарам бързо при Елронд.
— Цялата Галактика ще ти е задължена, Глорфиндел. Започвам трансфер на координатите и на скоростта, с която се движим.
Минута по-късно Глорфиндел отново се обади.
— Арагорн, съвсем близо сте до мен. Трябва да излезете от светлинна сторост в 1.05–238. Получи ли координатите?
— Получих ги, Глорфиндел. Ще се срещнем там.
Връзката прекъсна.
— Как осъществи контакт, когато сме в хиперпространството? — попита учуден Сам.
— Това е елфийска технология — обясни Скиталецът — Само елфите я притежават. Глорфиндел е елф.
— А ти?
— Аз съм полуелф. Затова и на мен ми беше позволено да използвам такова устройство. Както виждаш е много полезно. А, ето че пристигнахме на мястото на срещата.
Арагорн дръпна лоста за подсветлинна скорост. Непрекъснатите бели линии се стопиха и на тяхно място се появиха безброй звезди.
— Глорфиндел, пристигнахме — обяви в интеркома Арагорн.
— Засичам ви на радара — отговори елфът — След минутка съм при вас.
Скоро от хиперпространството изскочи още един кораб. Това беше най-красивата баржа, която хобитите бяха виждали — с изящни извити форми, без нищо излишно по нея.
— Започвам скачване — заяви Глорфиндел.
Една минута по-късно двата кораба бяха скачени и Глорфиндел се прехвърли на борда при Арагорн.
— Бързо — каза Скиталецът — Няма време. Помогни ми да пренеса Фродо на твоя кораб.
Цялата операция отне не повече от пет минути. Накрая двата кораба се разделиха и Глорфиндел набра курс към Ломидол, когато на екрана на радара се появиха няколко кораба, които се движеха през хиперпространството.
— Идат! — извика Глорфиндел — Арагорн, изчезвайте бързо! Назгулите идат!
— Разбрано Глорфиндел. Поемай курс към Ломидол.
Почти едновременно двата кораба изчезнаха в хиперпространството.
Корабът на Глорфиндел беше значително по-малък от този на Арагорн, но беше много по-бърз и маневрен. Глорфиндел погледна радара си още веднъж.
— Не мога да повярвам! Преследват ни в хиперпространството. Успели са да ни прикачат.
Фродо, единственият друг пътник, простена болезнено.
Глорфиндел включи автопилота и отиде в задната част на кораба. Там, точно зад тях, в белотата на хиперпространството, се виждаха силуетите на деветте назгулски прехващача.
„Прихванали са ни — каза си наум елфът — Но сме твърде далече, за да ни изкарат от хиперпространството. Ако сега се опитат ще успеем да се отскубнем”. И той отправи изстрел към преследвачите си, за да започне една от много редките битки в надсветлинна скорост. Но назгулските прехващачи имаха много мощни щитове, които без проблем отразяваха последвалата лазерна канонада. Те бавно се приближаваха към елфийския кораб. Вече бяха достатъчно близо и пуснаха нови прехващащи лъчи. Съпротивата вече беше безполезна. В един миг назгулските прехващачи, заедно с пленения кораб, излязоха от хиперпространството.
Намираха се на границата на системата Ломидол. Тук, като призраци сред мрака, се носеха огрмни кристализирани облаци. Тогава Глорфиндел включи интеркома.
— Назгулски прехващачи, тук Глорфиндел. Веднага ни освободете.
— Тук Дарт Назгул Уан — чу се мрачен глас — Предайте ни Носителя.
— Няма да стане. Трябва сами да си го вземете — и Глорфиндел превключи на кодирания канал, за да даде заповед на елфийски на някого.
Докато притеглящите лъчи на черните прехващачи бавно придърпваха пленения кораб, от кристализираните облаци се разнесе цяла канонада изстрели. Назгулите бяха хванати в капан и нямаха време да разпределят енергията от предните щитове върху всички части от корабите си. А сред лазерните изстрели от време на време се появяваха холограми на огромни коне с ездачи, препускащи към врага. Огнената вълна скоро помля черните кораби и те, един по един, се взривиха в черния космос. Глорфиндел направи бърз хиперскок. Скоро се озова на планетата Ломидол от едноименната система.
Саруман седна зад огромния монитор. Системата за далечна връзка „Палантир” не беше последна дума на техниката, но до този момент си оставаше най-добрата. На монитора се появи Саурон.
— Какво ще заповядаш, господарю — попита Саруман.
— Трябва да създадеш огромна армия от оркски бойни дроиди. Изпращам ти схемите. Можеш да ги модифицираш както намериш за добре.
— Да, господарю — отговори Саруман. Връзката беше прекратена.
Бившият джедай погледна през прозореца на кулата Ортанк, чиито най-горни етажи излизаха над атмосферата на планетата Исенгард.
— За създаване на такава армия ще е нужна много енергия. Като за начало можем да започнем да я извличаме от шестте астероида, които се явяват естествени спътници на Исенгард, колкото и малки да са. А след това — и той погледна в една определена посока — След това няма за какво да се притеснявам. Астероидното поле „Ветроклин” е съвсем наблизо.
Фродо започна да се пробужда.
— Къде съм? — попита той, въпреки че не знаеше дали е сам или не.
— Намираш се в системата Ломидол, в двореца на Елронд — отговори му познат глас.
— Гандалф?! Това ти ли си?
— Да — отговори старият джедай — Съжалявам, че не можах да дойда нито в Графството, нито в Брее.
— Но какво се случи?
— Саруман ме предаде — каза Гандалф — Измами ме и ме окова с енергийни белезници в Ортанк. Опита се да ме привлече на Тъмната страна. Но за щастие аварийната система на кораба ми се включи, след като не бе имала контакт с мен повече от 20 часа. Едната спасителна капсула се изстреля и ме откри, а след това ме освободи. Тогава се прибрах на борда на кораба си и тръгнах да ви търся. Но ето че сега всички сме заедно.
— А какво стана с нагулите? Загинаха ли?
— Не — пророни джедаят — В последния миг успяха да катапултират и деветимата и се укриха в кристализираните облаци. Защитните сили на Ломидол не успяха да ги открият. А скафандрите им са пригодени за дълго оцеляване в най-екстремни условия. Скоро след това от хиперпространството изскочи мордорски разрушител и назгулите сами излязоха от скривалището си. Качиха се на борда и избягаха. Не можахме да ги спрем.
Заразата от тялото на Фродо беше изсмукана. Сега той беше здрав. Изправи се и се почувства отново истински жив.
След това хобитът се разходи из двореца и се срещна със своите приятели от Графството — Сам, Мери и Пипин. А там, зад една колона, някъде по средата на най-високия небостъргач от дворцовия комплекс, стоеше Билбо.
— Билбо! — възкликна Фродо — Толкова се радвам да те видя!
— Здравей, момчето ми — и старият хобит прегърна племенника си — Доживях отново да те срещна.
Един час по-късно двамата разговаряха в покоите на Билбо.
— Ето, вземи това — каза той — Митрилова броня. Не може да бъде пробита дори от близко разстояние от мощен бластер, а в същото време е лека като перце. Ще ти свърши чудесна работа. Ето ти още нещо, моя стар меч. Жилото. Особен е. Има късо, но дебело острие. Единственият лазерен меч, който съм виждал да свети в жълто. Освен когато има орки наоколо. Има вграден детектор и разпознава орките. Тогава свети в синьо.
— Благодаря ти, Билбо. Какво ще става от тук на сетне?
— Не знам, момчето ми — въздъхна старият хобит — Елронд е поканил много гости от различни системи. Има от джуджешките райони, както и от елфийските. И хора има. Утре ще има голям съвет. Ще решават съдбата на Пръстена.
Утрото на Ломидол беше приказно. А в голямата зала за аудиенции Елронд беше събрал съвет.
— Както знаете — започна той — Пръстенът е открит и успешно стигна до Ломидол. Фродо?
Фродо пристъпи напред и сложи Пръстена на специалната поставка в средата на залата.
— Значи е истина — чуха се гласове от залата.
— Предлагам да задържим Пръстена — един млад мъж се изправи сред останалите. Това беше Боромир, рицар-джедай, син на наместника на системата Гондор — Ще го използваме срещу Мордор.
— Не можем — обясни Елронд — Саурон има оръжие, в което да сложи генератора. Ние нямаме такова.
— Ще построим. Не вярвам да е трудно.
— Не! — обади се Гандалф — Боромир, мисли трезво! Създаването на такова супероръжие е невъзможно без точните схеми. Ако направим нещо, и то не стане както трябва, нашето оръжие може само да погуби Галактиката.
— Ще откраднем схемите — упорстваше Боромир — Ще направим оръжието точно каквото трябва да бъде.
— Невъзможно е — отсече Гандалф — Схемите, ако вече не са унищожени, се пазят в архива на Барад-Дур. Това е най-охраняваната част от Галактиката.
— Нека опитаме…
— Пръстенът трябва да бъде унищожен — каза Елронд.
— Какво чакаме тогава — извика едно от джуджетата, на име Гимли, и извади тежката си шокова секира. То замахна и стовари оръжието си върху пиедестала. Последва оглушителен шум. Секирата разцепи поставката, а след това сама се разби на десетки парчета. Но Пръстенът остана невредим.
— За съжаление не е толкова лесно, Гимли, сине на Глоин — обясни Елронд — Пръстенът е създаден в системата Мордор, на най-близката планета до слънцето, Ородруин. Вулканична планета. Единствено там, в недрата на най-големия ѝ вулкан, Пръстенът може да бъде разрушен.
— А защо просто не го затворим в някой наш кръстосвач и не го изпратим към центъра на някоя звезда? — попита един от останалите гости.
— Кръстосвачът ще се разтопи много преди да е стигнал до звездата — обясни един елф, Леголас — Но Пръстенът ще остане невредим. И недосегаем. Това няма да остане скрито за дълго от Саурон и той скоро ще научи местоположението на Пръстена. Ще започне голямо надпреварване кой ще успее пръв да изобрети кораб, който да се приближи толкова близо, че да измъкне пръстена.
— Защо тогава не хвърлим Пръстена в някой друг вулкан? — отново се чу глас от залата.
— На Ородруин се намират най-горещите вулкани в Галактиката — каза Гандалф — Само те ще могат да унищожат Пръстена. Никои други. Дори тези на Драконовата планета, които са вторите по мощност, биха били слаби.
— Но кой би се нагърбил с такава тежка мисия? — попита Елронд. Залата мълчеше.
— Аз ще отида в Мордор — стана Фродо — Това е моята мисия.
— Добре, така да бъде — каза Гандалф — Но ще имаш нужда от помощ. Аз ще ти я дам.
— В такъв случай, щом това е решението на съвета, имаш и моята защита — и Боромир положи ръка на рамото на Фродо.
— Моят лазерен меч също ще те защитава — допълни Арагорн.
— И моят бластер — каза Леголас.
— И моята шокова брадва — това беше Гимли.
— Ей, никъде не можете да тръгнете без мен — в залата влезе Сам — Господин Фродо, нали затова сме граждани на една система, за да си помагаме.
— И ние идваме — Мери и Пипин влязоха през друга врата.
— Е — заключи Елронд — Деветима се събрахте. Нека тази задруга поеме към Мордор. И нека Силата бъде с вас.
Древният меч Нарсил, носен от краля в битката при Мордор в последния съюз между хора и елфи, лежеше повреден. Но сега неговият час настъпи и елфите от Ломидол го поправиха. Смениха му кристала с нов, сложиха му и нов лазерен преобразувател. Това оръжие принадлежеше на наследниците на Исилдур. Сега Нарсил беше даден на Арагорн, последният наследник от кралската линия.
В орбита около Ломидол летяха девет кораба с различна големина. Кръстосвачите на Гандалф и Арагорн се бяха съединили с прехващащи лъчи. В задната част бяха хванати на буксир четирите хобитови изтребителя, а елегантната елфийста баржа на Леголас и ръбестият малък кораб на Гимли стояха от двете страни на формацията. Леко изнесен напред чакаше масивният кръстосвач на джедай Боромир. Но всичките девет кораба бяха свързани така, че да могат да правят хиперскоковете заедно.
— И нека Силата бъде с вас — прокънтя са пореден път в интеркома гласът на Елронд, който сега се намираше в една от защитните станции около Ломидол.
— Пазете се — каза Гандалф — Саурон е разпратил шпионски сонди из цялата Галактика. Има очи навсякъде.
Всичко беше готово и Задругата направи хиперскок.
— Поемаме към Мордор — обясни Боромир — По страничните пътища, където можем да се надяваме, че Саурон не е изпратил сонди.
Но скоро се наложи да спрат за презареждане в една малка станция. Задругата се скачи със станцията и всички слязоха на борда й. В това време Боромир се зае да обучи хобитите как да използват оръжията си. Но Леголас стоеше втренчен пред един от радарите.
— Какво е това? — попита Гимли като посочи една група от движещи се точки на монитора.
— Някакви метеорити — отговори Боромир.
— Не издават сигнал на метеорити — възкликна Леголас — Излъчват много специфични нискочестотни вълни. Това е кодът на Саруман! Шпиони!
— Маскировъчни щитове на максимум! — извика Гандалф — Всички кораби от 11-ти док с маскировъчни щитове!
Арагорн извади някаква платка и я вкара в един от входовете на компютъра, после набра няколко кода.
— Готово — каза той — Да се надяваме, че не е прекалено късно.
Само след няколко минути край станцията прелетя цяла ескадрила от малки кораби. Тя направи остър завой и се отдалечи в посоката, от която беше дошла.
— Безпилотни изтребители тип „Гарван” — каза тихо Гандалф — Този път се наблюдава. Не можем да минем. Сигурно Саруман е разположил десетки прехващачи, които могат да ни изкарат от светлинна скорост. Ще минем през системата Карадрас.
— Но Гандалф — каза Гимли — Това е една от най-коварните системи. Може да загинем.
— Ще минем от там. И да се надяваме, че врагът няма да ни види този път.
Карадрас се намираше съвсем близо, но през самата система трябваше да се мине в подсветлинна скорост. Това беше така поради огромното количество метеорити, които кръстосваха космоса на това място. Но от друга страна метеоритите бяха чудесно прикритие.
На няколко хиляди светлинни години от Карадрас Саруман следеше движението на Задругата.
— Метеоритна ескадрила „Карадрас” — каза той в интеркома.
— Чуваме те, лорд Саруман.
— Атака по ваша преценка.
— Прието.
В един миг метеоритните потоци станаха прекалено гъсти. Много от метеоритите се сблъскваха и се разбиваха в корпусите на кръстосвачите.
— Няма смисъл, Гандалф — извика Гимли — Вашите кораби са големи, но едно точно попадение би могло да унищожи хобитите. Гандалф, системата Мория е съвсем наблизо. Братовчед ми Балин ще ни посрещне кралски.
— Не! В Мория има само зло! Сигурна гибел!
— Не, Гандалф, братовчед ми Балин отвоюва системата.
— Нека Носителят да реши — каза старият джедай.
— Няма смисъл, обръщаме — извика Фродо, след като един метеорит мина на косъм от кораба му — Ще минем през Мория.
— Така да бъде, Фродо.
Мория беше най-особената система в Галактиката. Тя винаги се охраняваше от безброй дроиди, които бяха готови да унищожат всеки неприятел. Така е било дори когато Мория е била изоставена за много години. Освен това в системата се влизаше само от няколко места, тъй като около Мория беше издигнат уникален щит, покриващ цялата система. И задължително корабите трябваше да се движат в подсветлинна скорост.
Когато Задругата приближи входът към Мория, към тях се приближи един безпилотен кораб и изпрати кратко съобщение на елфийски.
— Гандалф, какво пише? — попита Фродо.
— Преведено означава „Говори, приятелю, и влез”. Иска ни парола за достъп. Ей сега ще изпратя няколко от тези, които имам.
И Гандалф започна да изпраща различни пароли. Но безпилотният кораб отхвърляше всички. Накрая Гандалф простена:
— Сменили са паролата.
— Джуджетата никога не сменят паролите си — засегна се Гимли.
— Гандалф, мисля, че това е гатанка — възкликна Фродо — Мисля, че точният превод би изглеждал така — и хобитът написа „Кажи „приятел” и влез“„ — Гандалф, напиши думата „приятел” на елфийски.
И старият джедай написа „Mellon”.
В следващия миг морийският кораб се отдръпна и изчезна нанякъде.
— Наистина е това! — не можеше да повярва Гандалф — Да влизаме.
Но точно тогава от хиперпространството зад тях изкочи един мрачен силует. Огромен кораб, с безброй пипала. Той сграбчи изстребителя на Фродо и го откъсна от енергийната връзка на Задругата.
— Безпилотен Кракен — извика Леголас и отправи цяла канонада лазерни изстрели срещу нашественика.
За миг корабът загуби равновесие, но след това хвана хобитовия изтребител още по-здраво. Задругата се нареди в редица и започна да обстрелва пипалата на кракена. Корабът се загърчи в десетки малки експлозии, но в крайна сметка отстоя. Тогава отнякъде се появиха четири морийски защитни кораба и започнаха също да обстрелват кракена. Техните оръдия бяха значително по-мощни. Скоро Фродо успя да се откъсне и се върна в Задругата, а морийските защитници продължиха битката с кракена.
— Пътят пред нас е един — заяви Гандалф — Ще трябва да се движим в подсветлинна скорост, с включени маскировъчни щитове, и да се надяваме да не ни забележат.
И Задругата пое в тъмното пространство на Мория, система с 24 планети и съвсем малко, далечно слънце.
Дълги дни Задругата летеше през мрака на Мория. Щитът, издигнат над системата, закриваше почти всички звезди. Но енергията на маскировъчния щит на Задругата отслабваше и скоро Гандалф беше принуден да нареди той да бъде свален. В това време Гимли разказваше за системата.
— Тя е притежание на джуджетата от самото начало. На всичките 24 планети, както и на двете астероидни полета, има огромни залежи от митрил, който джуджетата добиват. Скоро ще достигнем до онзи сектор, който ние наричаме Великото кралство.
— Мисля, че стигнахме — каза Гандалф. Всички се огледаха.
Пред Задругата се откри огромен космически комплекс от стотици станции, свързани по невероятен начин.
— Наистина е велико — ахна Боромир.
— Има нещо, което ме тревожи — прошепна Арагорн — От дни не съм виждал морийски защитни кораби.
— Мисля, че не идват в тези рйтони, но не знам защо.
В този миг Гимли забеляза една по-особена станция, която светеше в ярко синьо. Той се отдели от Задругата и полетя на там.
— Гимли — извика Гандалф, а след това цялата Задруга го последва.
Джуджето приземи баржата си на борда на станцията, следвано от приятелите си. Гимли слезе и се отправи към една зала, от която светлината струеше по-силно.
— Не — извика той и падна на колене.
Пред него, носещ се на въздушна възглавница, беше положен масивен саркофаг. Гандалф пристъпи зад Гимли и прочете надписа:
— „Тук почива Балин, владетел на Мория”.
— Мъртъв е — плачеше Гимли.
Наоколо бяха разхвърляни всевъзможни оръжия. Имаше и трупове на джуджета. Гандалф приближи до един монитор, който мигаше и зачете надписите по екрана:
— „Дойдоха в Мория. Десетки хиляди оркски дроиди… Защитавахме моста три седмици… Превзеха моста. Сега сме останали само шепа джуджета, укрили се в гробницата на Балин… Идат още орки…”
В този миг Пипин се облегна на една от стените и явно натисна някакъв бутон. От станцията излетя сигнална ракета, която се разби на хиляди светлинки и озари тъмния космос.
— Глупав Тук! — изрева Гандалф — Следващия път се самовзриви, та да ни отървеш от себе си!
Тогава през отворените шлюзове се видяха първите турболазерни проблясъци.
— Идат! — извика Леголас.
— Бързо, затворете шлюзовете на станцията — заповяда Боромир.
Арагорн дръпна няколко лоста и тежките порти на погребалната станция бавно се затвориха.
— Щитове на максимум! — отново извика Боромир.
— Това е погребална станция! — каза Гимли — Няма щитове.
— Имам много лошо предчувствие — промълви Гандалф.
— Вижте — каза Арагорн — Водят си тролски разрушител.
— По корабите — извика Гандалф — Ще се защитаваме.
В мига, когато всички се бяха качили на корабите си, отекна изстрел и във входът зейна дупка. Точните мерници на Леголас и Арагорн поразиха няколко от оркските изстребители. Но в следващия миг се чу силен тътен. Тролският разрушител, разполагащ със значително по-мощни оръжия, разби вратата и влезе в гробницата.
— Целете се в генераторите — крещеше Леголас в интеркома — Там са най-слабите му зони.
В следващия миг корабът на Фродо беше улучен от оркски изтребител и падна на пода. Хобитът отвори люка и излезе възможно най-непредпазливо. В този миг един силен изстрел от трола порази Носителя.
— Фродо загина! — изкрещя Гимли. Това сякаш даде нови сили на останалите три хобита. Те с дружни усилия налитаха на трола. Скоро разрушителят беше свален. Оркската атака също беше отблъсната.
Останалите осем от Задругата се приземиха и Гандалф пристъпи към Фродо. Хобитът отвори очи.
— Фродо? Никой не може да оцелее от такъв изстрел…
Тогава Фродо разкопча ризата си.
— Митрилова броня!! — възкликна Гимли.
— Това обяснява как си оцелял.
В този миг се видя нова ослепителна светлина.
— Всички по корабите — извика Гандалф — Фродо, ще можеш ли да пилотираш?
— Мисля че да — каза хобитът като погледна изтребителя си — Май не е повреден, по-скоро аз се уплаших да не се взриви. Затова излязох от него.
Деветимата се качиха на корабите си и излетяха от гробницата. Но скоро бяха застигнати от оркските изтребители и бяха обградени отвсякъде. Враговете бяха хиляди. Наложи се задругата да спре. През люка Фродо виждаше лицата на орките в противниковите изстребители — бойни дроиди, създадени единствено с цел да убиват.
Тогава отнякъде проблесна мощен лазерен изстрел. Той унищожи десетки оркски кораби. Останалите бързо се осъзнаха и избягаха. След като блокадата падна, Гандалф извика:
— Бързо, изходът Казард-Дум е съвсем близо.
— Гандалф, какво е това, което изплаши орките? — попита Боромир.
— Балрог. Огромен безпилотен разрушител, обвит в пламъци. Създаден още по времето на император Моргот. Перфектна машина за унищожение. Не можем да се бием, този враг е прекалено силен. Бягайте!
И Задругата пое с най-бързата скорост, която можеше да си позволи към изхода Казард-Дум. Самият изход светеше в синьо, но наоколо не се мяркаха никакви морийски защитници. Тогава Гандалф, който се движеше последен в редицата, спря и обърна кораба си. Балрогът тъкмо застигаше Задругата.
— Ще трябва да го задържа, иначе ще излезе от системата Мория и ще ни преследва докато ни унищожи — извика старият джедай в интеркома.
— Гандалф! — изкрещя Фродо.
— Тук шансовете ми са най-големи. Бягайте!
Балрогът застигна кръстосвача на Гандалф, който беше застанал по средата на изхода.
— Не можеш да минеш! — крещеше джедаят по общия канал, така че и Задругата, и Балрогът да го чуват — Аз съм покровител на огъня, член на висшия Джедайски съвет! Не можеш да се бориш с мен!
Огромният разрушител, няколко пъти по-голям от тролския, с който се бяха сражавали по-рано, беше обвит в пламъци, а черният му корпус сякаш потъваше в мрака на Мория. Един от турболазерите стреля по кръстосвача на Гандалф, но се разби далече преди да стигне щита. Гандалф беше създал допълнително защитно поле около себе си, посредством Силата.
— Върни се в сенките. Ти не принадлежиш на този свят! Не можеш да преминеш!
И Балрогът се приближи още малко до джедайския кръстосвач. Вече навлизаше в територията на изхода, когато Гандалф отново използва Силата. Това беше цялата Сила, която можеше да си позволи и запрати разрушителя назад. Балрогът се отдалечи със страшна скорост към 24-тата планета, която се намираше на по-малко от един светлинен час от щита и сега се намираше близо до Казард-Дум и се виждаше на всички радари, а острият поглед на Леголас я долавяше и без радар.
Балрогът се носеше със страхотна сила и сблъсъкът му с планетата беше неизбежен. Щеше да се разбие в повърхността й. Но Гандалф, уверен, че вече е победил, отпусна Силата. Миг по-късно един изключително силен притеглящ лъч хвана кръстосвачът на джедая и го повлече със себе си.
— Бягайте, глупаци! — това бяха последните думи, които Гандалф успя да каже на Задругата, преди връзката да се загуби и корабът му да изчезне от радарите.
В този ден Задругата претърпя тежка загуба. Всички бяха спрели почти до изхода Казард-Дум. Фродо се беше отделил малко встрани и съзерцаваше огромен кристализиран облак, носещ се в космоса.
— Леголас, Боромир — каза Арагорн — Помогнете да съставим нова формация за движение през хиперпространството. В старата корабът на Гандалф заемаше централно място, сега ще ни е нужна нова. И по-бързо. Само след няколко часа тук ще се напълни с оркски изтребители. Трябва бързо да стигнем до системата Лориен, където корабът на Фродо ще бъде поправен.
Новата формация беше изградена бързо и скоро задругата направи хиперскок.
Лориен беше красива система, с 4 планети, населени с елфи.
— Пазете се — каза Гимли — Лориен се управлява от коварната Галадриел. Но аз не се страхувам, ще ви пазя.
В следващия миг от някъде изскочиха няколко елфийски патрулни кораба.
— Джуджето се движи толква шумно, че бихме го улучили с изстрел от хиперпространството, и то без да гледаме — се чу глас по интеркома — Кои сте вие?
— Потеглихме от Ломидол — обясни Арагорн — Загубихме един от нас, Гандалф, в системата Мория. Загина.
— Гандалф? — отново се чу гласът на елфа от патрулните кораби — Последвайте ни до четвъртата планета.
Планетата беше осеяна с гъсти гори с високи дървета, които се провираха над облаците, а домовете на елфите бяха в короните им. Между някои от дърветата имаше изградени площадки за кацане. Тук Задругата щеше да нощува.
— Малко след като дойдохте беше отблъснато оркско нападение — обясняваше един елф — Сред корабите обаче имаше един по-особен. Беше доста окаян и когато бягаше едва успя да направи хиперскока.
— Трябва да поправите кораба на Фродо — каза Арагорн — И да се срещнем с Келеборн и Галадриел.
— При тях можем да ви заведем, но без джуджето.
— Защо? Той е наш спътник.
— Тогава ще трябва да му сложим плътен щит и да изключи всички системи на кораба си. Ще го теглим на буксир.
— Не — възрази Леголас — Ако така стоят нещата, нека и моят кораб да бъде изолиран и теглен на буксир.
— Ние сме едно цяло — каза Боромир — Щом един ще бъде дискриминиран, значи трябва така да се отнесете с всички. Нека корабите на цялата Задруга бъдат изолирани.
— Така да бъде — отвърна лориенският елф — Утре призори тръгваме. Плътните щитове ще ви бъдат сложени в орбита.
На сутринта корабите на Задругата бяха прихванати с лъчи и отлетяха за една от останалите три планети от системата. Когато пристигнаха, те бяха положени в специални хангари, а осмината от Задругата бяха отведени в двореца на Келеборн и Галадриел. Подобно на предишната планета, и тук дърветата бяха високи и елфийските домове, както и самият дворец, бяха високо в короните.
— От Ломидол сте потеглили деветима — каза Келеборн — Къде е Гандалф?
— Пропадна в мракът на Мория — отвърна Галадриел.
„Тя е джедай” помисли си Фродо. Не бяха много елфите, които усещат Силата, но Галадриел определено беше от тях. Хобитът се огледа и видя как Боромир свежда глава. Последва го Леголас. После в главата на Фродо започнаха да се сменят картини на разруха из Графството. Една от планетите липсваше. Беше унищожена. „Не! — помисли си той — Това не е истина. Тя ми влияе със Силата…”
Келеборн и Галадриел приеха Задругата в двореца. Там те си отпочинаха под мелодичните гласове на елфите, които пееха тъжни песни.
— Пеят за смъртта на Гандалф — обясни Леголас — Но не мога да намеря думи да ви преведа всичко. Скръбта на елфите е огромна.
В това време Мери и Пипин разговаряха с някакъв златист протоколен дроид, който им правеше симултанен превод на песните, но го правеше доста вдървено.
През нощта Фродо се събуди и излезе от стаята си. Видя, че и Сам не спи. Към двамата тихо пристъпи Галадриел.
— Последвайте ме — каза тя и ги отведе в една голяма зала.
В средата имаше огромен екран, който можеше да се гледа само от голямото кресло, разположено пред него. Погледнат от всяка друга точка, екранът изглеждаше сив. Това, което се появяваше на него, можеше да го вижда само седящият в креслото.
— Сам — Галадриел подкани хобита да седне.
Сам се настани на креслото. Лицето му мигновено се измени. Той посърна, в очите му избиха сълзи, а когато стана плачеше неудържимо.
— Фродо — Галадриел подкани Носителя.
Фродо седна. На екрана се появи Графството. Оркски дроиди се разхождаха из Хобитово, палеха къщите, а небостъргачът Торбодън беше наполовина разрушен. Над града, като зловещ призрак се носеше силуетът на громен червен суперразрушител. Насилие, болка, страдание, гняв, омраза. Това лъхаше от монитора.
Фродо не издържа и се отдръпна.
— Знам какво видяхте и двамата — каза Галадриел — Защото и аз го видях. Това ще се случи ако се провалите в мисията си.
— Какво беше това? — попита Сам.
— Наричаме го „Огледалото”. То сравнително точно може да пресъздаде бъдещето при зададени данни за това, което е и това, което предстои да се случи. Много сложна елфийска технология.
— Ако смяташ, че ще се провалим, вземи ти Пръстена — и Фродо извади Пръстена и го подаде на Галадриел.
Тя протегна ръка.
— Мога да създам оръжие, в което Пръстенът да се впише. Но това ще ми даде огромна власт. Ще унищожа Саурон, но ще застана на негово място и вместо мрачен владетел, ще имате кралица, красива, но също мрачна — и тя се отдръпна — Не! Вървете по посочения път.
На сутринта Задругата се приготви да отлети.
— Преди да си тръгнете — каза Галадриел — ето ви няколко подаръка. На Фродо, Светлината на Еарендил, най-мощната светлина, която елфите са успявали да произведат. Може да заслепи всеки враг. Но я използвай разумно.
— На Сам, елфийски притеглящ лъч и сандъче със семена за най-различни растения. Знам, че в Хобитово си добър градинар.
— На Мери и Пипин нови лазерни кинжали.
— А на всички вас в корабите ще бъде монтиран най-добрият маскировъчен щит, който някога е правен. Не може да бъде уловен по никакъв начин. За пръв път такъв щит се дава на някой, който не е елф.
— А сега вървете. И нека Силата бъде с вас.
Това беше боен дроид от ново поколение. Саруман беше използвал схемите за дроиди тип „орк” и „гоблин”, като беше събрал най-доброто от двата модела, за постигне това, което сега стоеше пред него. Беше нарекъл тези роботи „урук-хай”.
— Задругата се движи по коридора „Андуин”. Имаш ли данни за него? — говореше Саруман на дроида — Това е коридор, по който не всеки може да тръгне, тъй като рискува да не излезе от светлинна скорост навреме, т. е. изобщо да не излезе. В самия му край се намира черната дупка „Раурос”, която от дълги години тормози този сектор от Галактиката. Но Задругата ще излезе от хиперпространството доста по-рано. Трябва да отидете там. Заловете четирите полуръста и ми ги доведете живи. Заедно с изтребителите им. Убийте останалите.
Заповедите бяха дадени. Половин час по-късно една голяма ескадрила Урук-Хай, изтребители и кръстосвачи, потегли към „Раурос”.
Задругата пътуваше по коридора „Андуин” вече шести ден. Накрая Арагорн дръпна лоста за подсветлинна скорост и всички излязоха от хиперпространството. На това място, като величествени монументи, в космоса се носеха две платформи с огромни холограми.
— Виж, Фродо — прошепна Арагорн по интеркома — Аргонатите. Винаги съм мечтаел да ги видя. Създадени са преди толкова много хилядолетия, а още работят и холограмите стоят. Те маркират края на „Андуин”. От тук насетне рискуваме да попаднем в черната дупка „Раурос”.
— Какво ще правим сега? — попита Носителят.
— Трябва да заобиколим, за да продължим пътя. Ще въведем нови данни за хиперскок в друга посока. После ще поемем направо към Мордор.
Арагорн започна да въвежда новия курс. В това време Боромир включи кодирания канал с Фродо. Останалите не чуваха разговора им.
— Фродо, трябва да ми дадеш Пръстена. Знам как да го използвам.
— Не, Боромир. Твърде е опасно. Забрави ли какво каза Гандалф?
— Повярвай ми, Фродо.
— Не, Боромир, осъзнай се.
— Аз само искам да спася народа си…
Но Фродо беше непреклонен.
— Защо го правиш? — извика Боромир — Ще отидеш в Мордор. Знаеш ли що за система е това? Там има зло, което никога не спи. Ще те засекат още преди да си излязъл от светлинна скорост. Ще ти отнемат Пръстена и тогава Саурон ще стане непобедим. Това ли искаш? Лично да му го занесеш? Не, Фродо, няма да стане.
В този миг гласът на Арагорн прозвуча по общия канал:
— Вражески изтребители на 1.7.11.
— Разкачи енергийните връзки — извика Леголас — Така ще бъдем по-маневрени.
В миг формацията, която бяха образували, се разпадна на осем части, които се пръснаха в различни посоки.
Арагорн, със своя кръстосвач, подхвана една многобройна група Урук-Хаи. Беше изтрепал около половината, когато в интеркома се чу плътен, непрекъснат звук.
— Рогът на Гондор! Боромир е в беда! — и Арагорн се отправи към мястото, където се намираше другият джедай.
Рогът на Гондор беше специално приспособление, монтирано в кораба на Боромир. Неговият сигнал отекваше и се чуваше във всички системи на няколко хиляди светлинни години разстояние. Изключително мощен.
Когато Арагорн пристигна, корабът на Боромир беше сериозно повреден.
— Ще се взриви — изкрещя Арагорн — Боромир, катапултирай!
— Не мога! Механизмът заяжда. Арагорн, чуй ме. Грижи се за Фродо. Опитах се да му отнема Пръстена и сега си плащам за това. Орките отведоха Мери и Пипин с един от кръстосвачите си. Прихванаха корабите им. Опитах се да ги спася, но не можах.
— Боромир, опитай отново да катапултираш!
— Не мога, Арагорн, това е краят. Няма да мога да се завърна в Минас Тирит. Ти върви, ти си кралят на Гондор. Господарю мой. Повелителю мой.
В следващия миг силна експлозия озари космоса. Кръстосвачът на Боромир се взриви и от великия джедай остана само спомен.
— Закъсняхме — чу Арагорн познат глас в интеркома. Това беше Леголас. Арагорн се огледа. Корабът на Гимли също беше наблизо.
— Не. Нищо не можеше да спаси Боромир.
— Задругата се разпадна — промълви Гимли — Къде е Фродо?
— Потегли към Мордор заедно със Сам — отговори му Леголас — Видях ги когато направиха хиперскока.
— Значи всичко беше напразно?
— Не — каза Арагорн — Орките са поели към Исенгард. Поне така мога да определя по данните, които компютърът ми е засекъл, преди да направят хиперскока. Всички са го направили в една посока. Но няма да стигнат толкова бързо, ще се налага да спират и да зареждат корабите си. Няма да оставим Мери и Пипин да загинат.
— А Фродо? — попита Леголас.
— Късно е да мислим за него — отговори Арагорн — Той ще се оправи. Вярвам го. Сега тръгваме на лов за орки.
— О, да! — възкликна Гимли — На лов за орки!
Star Lords V: Двете кули отвръщат на удара