Феанор

Името му означава „дух на огъня”. Най-големият син на предводителя на нолдорите Финве, полубрат на Финголфин и Финарфин. Смятан е за най-могъщия сред дълбоките елфи. Докато пребивава във Валинор, улавя светлината на Двете дървета в несравнимо красивите камъни, наречени силмарили. Когато Мелкор ги открадва и убива баща му Финве, Феанор въстава срещу валарите и повежда по-голямата част от нолдорите към Средната земя като изрича ужасяващата клетва на Феанор, че ще си възвърне великите камъни, ако трябва и с цената на собствения си живот.

Веднага след пристигането си в Средната земя поема към Ангбанд, без да се интересува, че орките на Моргот и балрозите са значително по-многобройни. Бива погубен от предводителя на балрозите Готмог. Духът му бил толкова див и свиреп, че след смъртта му неговото тяло е погълнато от пламъци.