Фелароф

Бащата на Еорл — Леод, който бил укротител на коне в еотеода, пленил този див бял кон. Опитал се да го обязди, но когато се качвал върху му, конят го хвърлил и избягал. Така Леод умрял, оставяйки шестнадесетгодишен син — Еорл. Еорл преследвал белия кон, намерил го, и поискал от коня доброволно да се раздели със свободата си като отплата за смъртта на баща му. Конят се съгласил и приел даденото му от Еорл име — Фелароф — „много силен”.

Точно на Фелароф Еорл яздил в битка в помощ на Гондор и спечелил известната си победа, за която наместника Кирион им подарил пустата земя Каленардон, по-късно преименувана на Рохан. Над тридесет години Фелароф бил свободен да препуска из тези широки полета, но ново нападение на народи от изтока накарала Еорл да язди в битка още веднъж. Еорл и Фелароф посрещнали своя край в областта, наречена Волд, намираща се далеч на север. Те били погребани заедно в могила, издигната пред портите на Едорас.

Фелароф наистина бил изключителен кон. За него се знае, че дори можел да разбира човешката реч. От него произхождат вид прекрасни коне — меарасите, които според традицията, можели да бъдат яздени само от владетелите на пределите (потомците на Еорл). Конят на Гандалф — Сенкогрив, бил потомък на самия Фелароф.