Еапедия

В древния север на Средната земя живеела горда раса диви коне, които били надарени с дълъг живот и мъдрост. Според преданията на хората, те били донесени от запада от валара Ороме.<ref>Съществуват две противоречащи си сведения за произхода на меарасите. Според Еомер, те били потомци на Фелароф, конят на Еорл. От друга страна, сред рохиримите имало поверие, че прадедите на тези коне били доведени в Средната земя от Ороме от Аман. Това обаче вероятно било само легенда, защото думите на Еомер се потвърждават от Толкин в „Недовършени предания”.</ref>

Един от тези коне бил хванат от Леод от еотеода. Когато Леод се опитал да го яхне, той го хвърлил и го убил. Еорл, син на Леод, взел коня със себе си и го нарекъл Фелароф. Фелароф бил един от най-великите коне, живели някога, и за него се вярва, че разбирал човешка реч. Заедно с Еорл отишъл в земите на Рохан, където дал началото на велика порода коне.

Това били меарасите — благородните коне, които живеели колкото хората и които били изключително силни и интелигентни. Те позволявали да бъдат обяздвани само от краля на пределите и неговите синове. Тази традиция била нарушена от Гандалф, който успял да обязди най-великия от меарасите по това време — Сенкогрив, и яздил с него през цялата Война за пръстена.

Думата има англосаксонски произход и означава просто „коне”, ед. ч. „меарх”.

Бележка

<references />