Гандалф
Известен още като: Митрандир, Таркун, Инканус, Сивия странник, Белия ездач.
По произход Гандалф бил маяр на Манве и Варда. Той дошъл в северозападните части на Средната земя хиляда години след началото на Третата епоха заедно с четирима други вълшебници. В Сивите заливи Кирдан му дал червения пръстен Нария като помощ за борбата му със Саурон.
Гандалф се скитал надлъж и шир из Средната земя и научил много за народите, живеещи там. За разлика от Саруман и Радагаст той никога не се спрял на едно място. Той изиграл важна роля за победата във Войната за пръстена. По време на конфликта обаче той се сражавал с балрог и въпреки че победил духът му напуснал тялото, но той бил изпратен обратно в Средната земя, за да довърши задачата си.
Гандалф напуснал Средната земя през III 3021 г. заедно с другите носители на пръстени.
Пристигане в Средната земя (III 1000 г.)
Вълшебниците пристигнали в Средната земя в началото на второто хилядолетие на Третата епоха. Те били изпратени от валарите, за да помогнат на елфите и хората, но никой не знаел за това освен Кирдан Корабостроителя, владетел на Сивите заливи, където пристигнали техните кораби. Въпреки че по това време предводител на магьосниците бил Саруман, Кирдан разбрал, че Гандалф е по-велик и тайно му дал червения пръстен Нария.
Пътуване из Средната земя (III 1000–2463 г.)
В продължение на близо 1500 години Гандалф се скитал из северните и западните области на Средната земя, изучавайки земите и народите й. Той бил приятел с елфите, и особено с Елронд, който знаел за произхода му от Кирдан.
Белия съвет (III 2463–2953 г.)
По времето, когато Гандалф пристигнал в Средната земя, в Дол Гулдур в южен Мраколес се надигнала мрачна сила. Гандалф отишъл там и прогонил сянката на изток за известно време, но скоро тя се завърнала и през III 2463 г. най-великите сред магьосниците и елфите създали Белия съвет, за да се борят с нарастващата заплаха.
През 2850 г. той отново посетил Дол Гулдур и разбрал, че мощта на мрачното присъствие там е нараснала през осемстотинте години от последното му посещение. Той се досетил, че мрачната сила е завърналият се Саурон и избягал, за да предупреди Белия съвет. Преди това обаче в тъмниците на Дол Гулдур той намерил Траин II, който му предал карта и ключ.
III 2941 г.
През тази година Гандалф и Белия съвет прогонили Некроманта от Дол Гулдур. Той подтикнал джуджето Торин Дъбощит да тръгне на поход към Самотната планина и принудил джуджетата да вземат със себе си хобита Билбо Торбинс. По време на този поход Билбо намерил Единствения пръстен. Гандалф не разгадал веднага истинската същност на пръстена, но впоследствие съмненията му се потвърдили.
През 3001 г., по настояване на Гандалф, Билбо Торбинс предал Пръстена на своя племенник Фродо и Гандалф убедил Фродо да потегли към Ломидол. На Съвета на Елронд било решено пръстенът да бъде унищожен в Мордор и Гандалф станал част от Задругата. Заедно с останалите той стигнал до Мория, където паднал сразен от балрог, но бил върнат в Средната земя, вече като Гандалф Белия, за да довърши започнатото. Със свършването на Войната за пръстена, Гандалф напуснал Средната земя заедно с Елронд и Галадриел.
Гандалф и хобитите
Хобитите се появили в разказите на елфите и хората скоро след пристигането на вълшебниците, но единствено Гандалф им обърнал внимание. След основаването на Графството той често ходил натам и бил отговорен за „много кротички и тихи момчета и момичета да се впускат в най-различни безумни приключения” („Хобит”, глава 1). Той вероятно е имал пръст в приключенията на Хилдифонс и Исенгар Тук, за които се знаело, че напускали Графството.
От всички хобитски фамилии Гандалф бил най-тясно свързван с Туковци; той бил близък приятел с Геронтиус Тук (прадядо на Фродо Торбинс), на когото подарил вълшебни елмазени копчета, които сами се закопчавали и откопчавали. След смъртта на Стария Тук през III 2920 г. той не посещавал Графството над двадесет години докато не се върнал с Торин и джуджетата.
Външен вид на Гандалф
Подобно на всички вълшебници, Гандалф имал вид на старец, който остарявал бавно с течение на вековете. Косите му били бели, а дългата му бяла брада стигала до корема му. Веждите му били големи и се показвали изпод шапката му.
Той бил облечен в дълга сива роба и затова бил наричан Гандалф Сивия. Носил също висока синя шапка, сребърен шал и черни ботуши. Винаги носел със себе си своя жезъл.
Магията на Гандалф
Толкин никога не говори за магията на Гандалф. Като маяр той имал способности, които биха се стрували магически на смъртните раси, но той имал и големи познания за заклинания и магия и използвал жезъла си за тази цел. Ясно е, че е имал много по-голяма сила, отколкото показвал, особено след завръщането си като Гандалф Белия.
Магическите му способности обикновено били свързани с огън, което вероятно се дължи на пръстена на огъня, Нария.
Други
Истинското име на Гандалф е Олорин. Във Валинор той бил най-мъдър сред маярите и ученик на Ниена, която го напътствала.
Гандалф се научил да пуши лула от хобитите. Често използвал магическите си умения докато пушел – можел да промяна цвета на димните кръгчета и да ги изпраща в която посока пожелаел.
Носел меча Гламдринг, изкован в незапомнени времена от елфите в Гондолин и принадлежащ на крал Тургон.