Елфи

Първите елфи се събудили в Куивиенен — Водата на пробуждането, в далечния изток на Средната земя, векове преди Слънцето и Луната. За разлика от хората, елфите не били подвластни на болест и смърт, а по времето на „Властелинът на пръстените” в Аман имало поне двама, които били сред тези, събудили се в Куивиенен. Това били Ингве — господар на ваниярите, и Олве — брат на крал Елу Тингол.

Произход и ранна история

В далечната източна земя Куивиенен, на бреговете на вътрешното море Хелкар в полите на планинската верига Ороками, елфите били събудени под светлината на Двете дървета. Отначало валарите не знаели за тяхното идване, но скоро шпионите на Мелкор ги открили и той изпратил своите твари да ги наблюдава.

Не се знае колко дълго елфите живели с тези опасности, но легендите за Ловеца и Черния конник били запазени във Валинор от елдарите дошли там. Много от древните елфи били пленени от Мелкор и затворени в Утумно. Смята се, че тези беззащитни създания сложили началото на расата на орките.

Валарите открили елфите когато Ороме бил на лов в Средната земя и чул техните звънливи гласове. Той ги нарекъл елдари — народ на звездите, ала името с което те сами се наричали било куенди — говорещи с гласове. Заради Мелкор, повечето от елфите били подозрителни към Ороме, но след като се завърнал за кратко във Валинор и разказал за откриването им, той останал сред тях и ги защитавал.

Загрижени за безопасността на елфите в Средната земя, която по това време била под властта на Мелкор, валарите напуснали Валинор и обявили война на Тъмния владетел. Това била Битката на властелините, в която Мелкор бил победен и пленен във Валинор.

Великото пътешествие

След победата над Мелкор, валарите обсъдили съдбата на елфите — дали те да останат в Средната земя или да бъдат доведени във Валинор под пряката защита на валарите. Решено било те да изоставят Средната земя и Ороме бил изпратен обратно, за да ги призове.

Но когато отишъл при тях, Ороме разбрал, че елфите се страхуват от валарите и не желаят пътуването. Били избрани трима пратеници, които да пътуват до Аман с Ороме и да помогнат на елфите в тяхното решение. Това били Ингве, Финве и Елве. Тримата били изпълнени с възхищение от това, което видели там, както и от Двете дървета и посъветвали народа си да предприеме пътуването.

Последователите на Ингве, както и повечето от народа на Финве и Елве се съгласили и потеглили на Великото пътешествие. По-късно те били известни като Трите рода — ваниярите, нолдорите и телерите. Но не всички се подчинили на призива. Тези, които отказали били наречени авари — нежелаещите.

Ороме повел Трите рода извън Средната земя. Ваниярите били най-малобройни, но и най-нетърпеливи да достигнат Аман и те пристигнали първи, следвани от нолдорите на Финве.

Телерите, водени от Елве и брат му Олве, били най-многобройни, ала изпълнени с несигурност и съмнение. Много от тях напуснали Пътешествието и останали в Средната земя. Най-първи сред тях били нандорите, водени от Ленве, които заживели по долините на Андуин.

Ваниярите и нолдорите достигнали бреговете на Великото море в близост до Залива Балар и устието на Дренгист (области, които по-късно били известни като Фалас). Улмо донесъл огромен остров до бреговете и на него елфите били пренесени в Аман.

Телерите обаче дошли по-късно и пристигнали в Белерианд твърде късно, за да потеглят на острова на Улмо. За известно време живели по бреговете на Гелион в източен Белерианд, но после се разпръснали по брега. Тогава се случили две важни събития — техният владетел Елве бил изгубен в Нан Елмот и те се срещнали с Осе — маяр от морето.

Много от телерите пожелали да останат в Белерианд — някои, за да търсят своя владетел, други заради желания, събудени в тях от Осе. Когато дошло време Улмо да се завърне в Белерианд, за да заведе телерите във Валинор, много от тях отказали пътуването. Те били наречени синдари, или сиви елфи, и тези, които живели по бреговете под властта на Кирдан станали известни като фалатрими.

Окованият Мелкор — три епохи благоденствие

Настанали три епохи величие и благоденствие за елфите. Във Валинор, ваниярите и нолдорите и тези от телерите, които предприели Пътуването, живеели сред валарите и се учили от тях. Те обитавали украсения със скъпоценности Тирион, Лебедовия залив Алквалонде и Самотния остров Тол Ересеа. Докато Двете дървета давали светлина на света, елфите от Валинор станали най-мъдри и благородни сред Чедата на Илуватар.

В същото време в Белерианд, синдарите живели под светлината на звездите. Докато повечето от Средната земя все още спяла, Мелиан донесла живот в горите и полята на Белерианд под властта на Тингол, а Ороме все още яздил понякога в тъмните земи.

Същността на елфите

Подобно на хората, елфите са Чеда на Илуватар и затова имат много общи черти, но съществуват и големи различия между двете раси. Най-важната сред тях е факта, че елфите са безсмъртни. Също така, те не остаряват и не се разболяват, а ако бъдат убити или загинат от скръб, те се прераждат в Чертозите на Мандос във Валинор. <ref>Елфите всъщност остарявали, но по различен начин от този на хората. В своите „Писма” Толкин казва: „Елфите имали достатъчно дълъг живот, за да бъдат наречени от хората „безсмъртни”, но и те остарявали и вехнели.” („Писмата на Дж. Р. Р. Толкин”, № 245, 1963 г.)</ref>

Въпреки че, за разлика от хората, елфите трябва да останат в света до неговия край, те не са обвързани със Средната земя. Ако пожелаят, те могат да поемат по Правия път и да отплават към Далечния запад, ала на хората не е дадена тази възможност.

Елфите имат и по-ясен взор от хората. Те знаят и много повече за делата в света, които са скрити за Младите чеда на Илуватар, но и техните знания имат своите граници.

Религия

Елфите никога не са имали определена „религия” в смисъла, в който хората разбират думата. Всъщност самите върховни елфи живели сред валарите („боговете”) векове преди пробуждането на хората.

Сред валарите, най-много почитали Варда Елентари. В Средната земя, те я наричали Елберет — Звездна кралица, и пеели за нея песни отвъд Великото море. Почитали много и Улмо, особено в Първата епоха, когато той им помагал в битката срещу Моргот.

Бележки

<references />