Ниена

Кралица от валарите, сестра на Намо и Ирмо, която живее сама на западните брегове на света. Ниена е сред осемте аратари — най-могъщите от валарите.

Ниена властва над тъгата и скръбта — в чертозите си тя ридае за тегобите на Арда. Нейната част в песента на айнурите била свързана с неизмерима тъга, която влязла в света при създаването му.

Тя учи на състрадание и издръжливост; макар че рядко пътува до Валмар, тя често ходи при брат си Мандос, за да дава утеха и съвети в Чертозите на очакването. Маярът Олорин, който по-късно отива в Средната земя като Гандалф, научил много от нея.

Ниена участвала и в създаването на Двете дървета на Валинор; тя плакала на могилата Езелохар и я напоила със сълзите си. След унищожението на дърветата от Мелкор, тя отново заридала над наранените им останки, очиствайки ги от покварата на Унголиант, и помогнала в издигането на техния последен плод и цвят, които били наречени слънце и луна.

Състраданието на Ниена се вижда в подкрепата й на Мелкор, когато той поискал прошка от валарите. Въпреки че тя постоянно оплаква унищоженията в Арда, когато той поискал прошка след като прекарал три епохи в плен, Ниена се застъпила за него.

Не знаем нищо за външния вид на Ниена. В Куента Силмарилион се казва само че „отметнала сивата си качулка”. И понеже Гандалф бил неин ученик, това може и да има някаква връзка с прозвището му — Сивия.