Саурон
Саурон, който първоначално бил маяр на Ауле Ковача, от рано бил покварен от Мелкор и станал негов доверен пълководец. В Белериандските войни, Саурон бил най-ужасяващият слуга на Моргот, но след Войната на гнева и прокуждането на първия Мрачен владетел, Саурон станал най-големият враг на елфите и хората през Втората и Третата епоха.
Съдържание
Саурон преди Първата епоха
Саурон бил един от най-могъщите (а вероятно и най-могъщият) маяри и в началото на дните той служил на Ауле Ковача. От Ауле той научил много за ковачеството и строителството — познания, които хилядолетия по-късно използвал, за да издигне Барад-дур и да създаде Единствения пръстен.
В ранните дни Мелкор изкушил Саурон и го взел на служба при себе си, а той станал най-могъщият му слуга. Докато Утумно все още съществувал в далечния север на света, Саурон бил главнокомандващ на по-малката крепост Ангбанд. По-късно валарите нападнали Мелкор и го отвели във вериги във Валинор, но Саурон успял да избяга и останал в Средната земя.
Саурон през Първата епоха
Докато Мелкор бил пленен в Аман, Ангбанд била приготвена за неговото завръщане и вероятно Саурон имал пръст в това. След помръкването на Валинор, Мелкор наистина се завърнал в Средната земя и се установил в Ангбанд. Скоро след това той пътувал на изток в търсене на току що събудилите се хора и оставил Саурон да командва крепостта още веднъж.
Въпреки че без съмнение Саурон продължил да служи на господаря си, не се знае много за вековете след завръщането на Моргот до дните след Дагор Браголах. В продължение на две години след Дагор Браголах, кулата на Финрод — Минас Тирит, пазела Сирионския проход срещу силите на Моргот. През 457 г. от Първата епоха, самият Саурон атакувал кулата — той изрекъл заклинания за страх срещу елфите от крепостта, които били избити или се завърнали обратно при Финрод в Нарготронд.
Тогава Саурон се установил в Минас Тирит и наблюдавал прохода на Сирион от най-високата кула на крепостта. Островът, на който се намирала и който се наричал Тол Сирион, бил преименуван на Тол-ин-Гаурхот — островът на върколаците.
След Дагор Браголах, последните оцелели от рода на Беор били разпръснати. Техният владетел Барахир се укрил във възвишенията на Дортонион при Тарн Аелуин заедно със сина си Берен и единадесет други мъже. Саурон бил изпратен да открие и унищожи отчаяната дружина. Той пленил Горлим, един от хората на Барахир, и чрез магия открил лагера на разбойниците и избил всички с изключение на сина му Берен.
Самият Берен избягал на юг по опасните пътища на Еред Горгорот, а войската от върколаци на Саурон не успяла да го залови. Съдбата довела Берен в ръцете на Саурон в крайна сметка — години по-късно, докато той се бил отправил в търсене на силмарила, Саурон го заловил заедно с Финрод и техните спътници и ги затворил в тъмниците на Тол-ин-Гаурхот.
Саурон не знаел нищо за мисията на Берен — усещайки някаква опасност за себе си и господаря си, той изпратил вълци в земите на елфите и хвърлил Берен, Финрод и спътниците им в дълбока яма. Там те били изяждани един по един от един от върколаците му и накрая загинали всички освен Берен. След като чудовището убило Финрод, Лутиен пристигнала при острова на Саурон с Хуан, хрътката на Валинор. Саурон изпращал вълк след вълк към звуците от песента на Лутиен, но всички те били убивани от Хуан. Накрая той изпратил Драуглин — най-могъщият вълк, живял някога, който също бил смъртоносно ранен от Хуан. Той обаче успял с последния си дъх да предупреди Саурон за опасността.
Така Саурон сам се отправил към едно от най-големите си поражения. Той приел формата на върколак и се изправил срещу враговете си. Първо той нападнал Лутиен, но нейната магия го препънала и Хуан му се нахвърлил. Саурон сменял формите си и се борил, но не можел да избяга от хватката на Хуан — накрая той предал властта над кулата на Лутиен и Хуан го освободил. Той избягал на изток към Дортонион, където се установил в непрогледните борови гори на Таур-ну-Фуин.
Саурон през Втората епоха
След Войната на гнева и поражението на Моргот, Саурон избягал за известно време на изток. Последвали хиляда години, през което време Саурон не се завърнал в западните части на света. След едно хилядолетие обаче, Саурон се завърнал. Той се установил в планинските земи на Мордор и започнал строежа на черната кула Барад-дур.
Мрачното управление на Саурон започнало по това време — неговата цел била власт над цялата Средна земя и дори над самия Нуменор.
В продължение на шестстотин години, той използвал двойна стратегия. Пременен като Анатар — Повелителя на даровете, той се сприятелил с елфите в Ерегион и ги научил на тайнства, познати само на един маяр на Ауле. Така били изковани пръстените на всевластието, но докато дружал с елфите, той продължил и укрепването на Мордор.
В огнената планина Ородруин, той тайно изковал Единствения пръстен. Това била първата стъпка към завладяването на запада — пръстенът-повелител щял да му позволи да знае и контролира мислите на носителите на другите пръстени. Планът му обаче се провалил — елфите усетили злото присъствие и свалили пръстените си.
Разгневен от неуспеха си, Саурон изпратил пълчищата на Мордор срещу Ериадор и унищожил земите на Ерегион, където били изковани пръстените. Елфите обаче повикали на помощ нуменорците и войската на Тар-Минастир разгромила силите на Саурон. След поражението си, Черния владетел напуснал западните земи с идеята да построи кула в източните области.
Когато Ар-Фаразон узурпирал трона на Нуменор през 3255 г. от Втората епоха, той видял растящото източно кралство на Саурон като заплаха. С огромна флотилия той отплавал за Средната земя и акостирал при Умбар, южно от устията на Андуин. Ар-Фаразон призовал Саурон да се предаде и виждайки, че мощта на нуменорците превъзхождала неговата, Саурон се съгласил.
Формите на Саурон
Всички айнури имали способността да променят формата си, но никой от тях нямал толкова много различни форми като Саурон. През Първата епоха, обичайната му форма била на черен магьосник, командващ орди от зли създания и най-вече върколаци и вълци. Той обаче променял многократно формата си, особено по време на двубоя си с Хуан. Една от формите му била тази на Вълка-Саурон — чудовищна вълча форма, с която той излязъл от Тол-ин-Гаурхот, за да се сражава срещу Хуан. По време на битката той променил формата си на змия, опитвайки се да избяга. След като Хуан го освободил, той се превърнал в голям вампир и избягал на изток, „ръсейки кръв от разкъсаното си гърло”.