Лутиен Тинувиел
Единствената дъщеря на крал Елу Тингол от Дориат и на Мелиан (която била маяр). Лутиен била най прекрасна от всички елфи. Берен я съзрял, докато бродел из горите в бащиното й царство и двамата се влюбили един в друг. Когато за пръв път я видял да танцува в гората, Берен я нарекъл Тинувиел, което означава „славей”. Когато Лутиен завела Берен пред баща си, той не приел царската дъщеря да се омъжи за смъртен. Затова той дал на Берен задача, която смятал за неизпълнима — да вземе обратно един силмарил от желязната корона на самия Моргот. Така Берен напуснал Дориат и се отправил към безнадеждната си цел.
След време мрак се спуснал в сърцето на Лутиен и тя научила от майка си Мелиан какво вещае това; Берен бил заловен от Саурон и бил заточен в тъмниците на Тол-ин-Гаурхот. Въпреки че Тингол се опитал да я спре, Лутиен напуснала Дориат, за да помогне на Берен както може. След като преминала през много приключения, тя получила помощ от кучето Хуан и заедно те достигнали до острова на Саурон. С магията на Лутиен и силата на Хуан те победили Саурон и спасили Берен. Накрая Берен отново потеглил към Ангбанд, а Лутиен била с него.
Благодарение на силите на Лутиен, те преминали портите на Ангбанд и големия вълк Кархарот (Червената паст), който ги пазел. Когато застанали пред самия Черен трон, Лутиен изрекла заклинание, с което успяла да приспи Моргот и двора му и Берен срязал един силмарил от Желязната корона. Връщайки се към портите, те видели, че Кархарот е препречил пътя им за бягство. Берен вдигнал силмарила, за да се защити, но чудовищният вълк отхапал ръката му, а с нея погълнал и силмарила. Но силмарилите били благословени от самата Варда и изгаряли всяка нечиста плът, до която се докоснели. Вълкът започнал да гори отвътре и побягнал на юг.
Лутиен излекувала Берен и те най-после се завърнали в Менегрот при баща й. Там разбрали, че полуделият вълк е навлязъл във владенията на Тингол, и Берен потеглил с краля на Вълчия лов. След като отново паднала нощ, те се завърнали; вълкът бил убит, а силмарилът възвърнат, но Берен бил смъртно ранен. Той починал, а скоро и Лутиен повехнала от мъка.
Техните духове се събрали в чертозите на Мандос в най-крайния запад на света и там Лутиен изпяла песен с такава велика мощ и красота, че трогнала дори и непреклонния Мандос. Затова тя получила необикновена съдба — да бъде смъртна и да се завърне в Средната земя с Берен, където известно време двамата живели в щастие на зеления остров Тол Гален на река Адурант.