Моргот

„Изправил се тогаз Феанор, вдигнал ръце пред Мандос и проклел Мелкор с името Моргот, що значи Черен враг на Света; и от онзи ден само под туй име го знаят Елдарите.” — Куента Силмарилион 9, Завръщане в Средната земя


След като откраднал силмарилите и унищожил Двете дървета, Мелкор избягал от валарите и се завърнал в Средната земя, а Феанор го проклел и го нарекъл Моргот — Черен враг на света. Завръщайки се в древната си крепост Ангбанд в далечния север на Белерианд, Моргот си направил желязна корона и поставил трите силмарила на нея.

След като Моргот отново се качил на черния си трон, нолдорите го последвали в Средната земя, за да му обявят война и да си върнат силмарилите. Осъзнавайки шанса си да победи враговете си още преди да са се установили в новите земи, Моргот изпратил голяма войска, за да ги нападне при Митрим, но орките били разпръснати и унищожени. Самият Феанор се отправил да поиска възмездие, но бил нападнат от балрози и смъртно ранен. И макар най-големият враг на Моргот сред елфите да бил сразен, последователите на Феанор останали в Средната земя, а силите им растели, тъй като към тях се присъединили още нолдори под управлението на Финголфин, който бил пресякъл северните ледове на Хелкараксе и достигнал Средната земя.

След това първо поражение Моргот изпратил вестоносци при елфите с искане за мир, но вместо това нападнал пратениците на нолдорите и пленил Маедрос, син на Феанор. Той го приковал за китката за скалите на Тангородрим над Ангбанд. Скоро след това, Моргот с изненада установил, че валарите издигнали два светилника в небето — новосъздадените слънце и луна. Той изпратил черни облаци от Тангородрим, за да затъмни небето в помощ на нощните си създания и започнал да се приготвя за война. Докато пушеците се издигали в небето, Фингон, син на Финголфин, изкачил Тангородрим и спасил Маедрос, който обаче загубил ръката си.

Обсадата на Ангбанд

След спасяването на Маедрос, нолдорите престанали да враждуват и започнали да се заселват в земите на Белерианд. Моргот решил, че враговете му са разпръснати и нанесъл нов удар. Изпращайки огън от планините и разклащайки земята, той изпратил едновременно пълчища орки на запад и изток. Моргот обаче подценил нолдорите, чиито войски на Финголфин и Маедрос изтребили орките до крак, преследвайки ги дори до Тангородрим. Елфите нарекли битката Дагор Аглареб — Славното сражение. След победата войските на нолдорите обградили крепостта на Мрачния владетел и така започнала обсадата на Ангбанд.

Обсадата обаче не била пълна — Ангбанд се намирал под Железните планини, които не позволявали на елфите да обградят напълно Моргот. Така мразовитият север отвъд планините останал неохраняван и от време на време орките излизали от крепостта. Близо сто години след началото на обсадата, Моргот изпратил войска от орки по открития северен път, които слезли на юг по бреговете на Великото море. Те били нападнати от Фингон и разгромени, а Моргот не изпратил друга войска до края на обсадата.

Казано е, че самият Моргот напуснал Ангбанд веднъж по време на обсадата. Научавайки за пробуждането на хората в източните земи на Средната земя, той се скрил в сенките и преминал на изток, където открил първите хора в Хилдориен. Не се знае какво се случило тогава в източните краища на света, но човешката история била белязана от тъмна сянка.

Въпреки че Моргот за известно време бил обсаден от елдарите, той все още властвал над Ангбанд и неуморно търсел начин на превъзмогне последователите на Феанор. По това време той създал драконите, първият от които — Глаурунг, излязъл от Ангбанд преди Моргот да му нареди, и изгорил зелените поля на Ард-гален. Фингон отново повел елдарите и отблъснал младия Глаурунг обратно в твърдината на Мрачния владетел.

След неуспеха на Глаурунг в Ард-гален, от Ангбанд не били изпратени повече създания срещу елфите до края на обсадата. Тези години били наречени Дългия мир — близо двеста години, през което време елфическите кралства в Белерианд укрепвали, докато обсадата на Ангбанд държала.

Завладяването на Белерианд

В една зимна нощ през 455 г. от Първата епоха, Моргот дал начало на войната, за която се бил подготвял векове наред и това било краят на Дългия мир. От Тангородрим се излял течен огън, превръщайки полята на Ард-гален в пепел, а отрови се разпрострели по въздуха. Глаурунг отново излязъл заедно с балрозите и невиждана дотогава войска от орки. Елфите нарекли тази битка Дагор Браголах или Битката на Внезапния пламък, която сложила край на обсадата на Ангбанд. Моргот не се спрял до следващата пролет, когато повечето от северните укрепления на нолдорите вече били разрушени.

Виждайки опустошенията, върховният крал на нолдорите Финголфин отишъл пред Ангбанд и отправил предизвикателство на Моргот. Принуден да приеме, Моргот получил множество рани в сражението, но накрая Финголфин бил сразен от Мрачния владетел.

Сега Моргот вече властвал над северните земи, а укрепленията на елфите били разгромени едно по едно. Кулата на Финрод Минас Тирит на Тол Сирион била превзета от Саурон, а Барахир и бойците му в Ладрос били убити, с изключение на един, който избягал на юг. Това бил Берен, който по-късно щял да докаже, че въпреки цялата си мощ Моргот не бил неуязвим. В Дориат Берен поискал ръката на тинголовата щерка Лутиен, за която Тингол поискал наглед невъзможна цена — силмарил от Желязната корона на Моргот. След множество опасни премеждия, Берен и Лутиен използвали магия и влезли в Ангбанд. Лутиен пяла пред самия Моргот и използвала силата си, за да го приспи, след което Берен отрязал силмарил от короната му и двамата избягали.

Виждайки, че Моргот все пак бил уязвим дори след края на обсадата, Маедрос започнал да организира народите на елдарите и едаините, за да нападне Ангбанд. Така, седемнадесет години след Дагор Браголах, Моргот се изправил пред войски, които се простирали от запад до изток, и на прашното поле Анфауглит се провела невиждана дотогава битка. Мрачният владетел за малко не бил сразен, но той бил предвидлив — източните хора на служба на Маедрос всъщност били слуги на Моргот и с тяхна помощ войските на синовете на Феанор били разделени.

С това армиите на елфите и едаините започнали да губят и накрая Моргот ги разгромил. Те нарекли сражението Нирнает Арноедиад — битката на Неизброимите сълзи. Всички северни укрепления — от Хитлум на запад до Маедросовия проход на изток — тогава били пометени, а слугите на Моргот се движели свободно в цял Белерианд.

Сега вече само три кралства били достатъчно могъщи да се опълчат на Моргот — Дориат, Нарготронд и Гондолин. Силмарилът, донесен от Берен, довел до унищожението на крал Тингол, който бил посечен от алчните джуджета. От скръб Мелиан напуснала Средната земя и Дориат вече не представлявал сериозна пречка пред войските на Моргот.

В Нарготронд Турин убедил крал Ородрет да се сражава открито и така разкрил местоположението на крепостта на слугите на Моргот. Глаурунг бил изпратен на юг от Ангбанд и след като разгромил войските на Ородрет при Тумхалад, той отишъл да разграби Нарготронд. Чрез предателството пък на Маеглин, Моргот научил къде се намира укритият град Гондолин, след което Тургон бил посечен, а кралството — унищожено.

Победата на Моргот била пълна — вече никой не можел да му се противопостави, а елфите и хората били разпръснати из Белерианд. Дори тогава враговете му били разединени. Решени на всичко да си възвърнат силмарила, синовете на Феанор нападнали Дориат и елфите, които живеели по устията на Сирион.

Краят на Първата епоха

Силмарилът, който станал причина за толкова нещастия, внезапно изчезнал от Средната земя — той бил отнесен отвъд Великото море от Еарендил и е малко вероятно Моргот да е знаел нещо за това. Еарендил се изправил пред валарите, искайки прошка и помощ, и те отговорили на молбата му. Така, тъкмо когато изглеждало, че Моргот е извоювал пълна победа, той бил внезапно нападнат от войските на валарите, водени от вестоносеца на Манве — Еонве.

Мощта на тези армии била невиждана и Моргот изпратил най-силните си сили, вкл. войски, които се простирали в цял Анфауглит, както и крилати дракони. Това била битката на гнева, в която земите на Белерианд били разрушени.

Накрая Моргот видял, че силите на валарите не могат да бъдат победени и се скрил дълбоко в Ангбанд, искайки мир от Еонве. Ангбанд бил унищожен, а Мелкор бил пленен и окован с веригата Ангаинор. Двата силмарила му били отнети, а Желязната му корона била превърната в железен нашийник. Валарите прокудили Моргот извън пределите на света и така Арда била освободена от Мрачния владетел.

Наследството на Моргот

Въпреки че самият Моргот бил прокуден извън пределите на света, неговите лъжи и сянката, която оставил над елфите и хората, продължили да съществуват, и злото не било изкоренено. Най-голямото наследство, което оставил Моргот обаче, бил неговият слуга Саурон.

След Войната на Гнева, Саурон поискал прошка, но Еонве го приканил да се завърне във Валинор да бъде съден, и вместо това той се укрил в Средната земя. Дълго след като войските на валарите се завърнали в Аман, Саурон се издигнал като нов Мрачен владетел на мястото на Моргот. Той всявал зло и ужас през Втората и Третата епохи и дори успял да убеди някои нуменорци да почитат господаря му Моргот.

Самият Моргот изглежда, че не бил прокуден во веки веков. Пророчествата за Последната битка и края на Арда са трудни за разбиране, но според тях, преди края на света Моргот ще се завърне и ще се сражава в Дагор Дагорат — битката, която ще сложи край на всички битки.