Еапедия

Великият град на Тургон, който бил укрит и от врагове и от приятели през Първата епоха от Обкръжаващите планини, и който бил пазен от орлите на Торондор.

През петдесетата година на Първата епоха, Тургон потеглил на път от своите палати в Невраст заедно с братовчед си Финрод. Улмо го направлявал до скритата долина Тумладен и там той основал Гондолин. Градът бил завършен през 126 г. и хората на Тургон се преселили тайно там.

Градът бил непокътнат почти четиристотин години — Тургон не се разкрил до Нирнает Арноедиад през 471 г. и дори и след това той успял да се завърне там тайно с помощта на Хурин Талион.

Слугите на Моргот успели да открият града чрез предателството на Маеглин и Гондолин бил разграбен през 501 г. Тургон бил посечен при Падението на града, ала някои (вкл. Туор и Идрил и техният син Еарендил) успели да се спасят и живели като изгнаници при устията на Сирион.

Построяването на Гондолин

Кръглата долина Тумладен отначало била езеро и в средата му имало хълм, който навремето бил остров — Амон Гварет. Точно тук Тургон решил да основе скрития град, в памет на древния Тирион отвъд Морето.

Строежът на града отнел 52 години. След това, много от хората на Тургон, много нолдори и синдари, пътували от Невраст и тайно навлезли в долината Тумладен. Тургон нарекъл града Ондолинде (на куеня: „Скалата на Музиката на водата” заради изворите на Амон Гварет), но на синдарин името станало Гондолин — Укритата скала.

След пристигането си в новия град, гондолиндримите продължили да се трудят по строежа му докато накрая някои го сравнявали със самия Тирион. Там се намирала и прочутата Кула на краля, където сред фонтаните, самият Тургон направил Глингал и Белтил — дърветата от злато и сребро, сътворени в памет на Двете дървета на Валинор.

Идването на Маеглин

Следвали два века мир: Моргот бил обсаден в далечния север и външните събития не влияели на живота в Гондолин. По това време сестрата на Тургон — Аредел, решила да напусне града и да пътува из Средната земя.

Скоро след нейното заминаване, стражата й се завърнала и разказала, че я загубили в мрачната и омагьосана област, югоизточно от града, известна като Нан Дунгортеб.

Изминали повече от двадесет години и тогава изненадващо Аредел се завърнала. С нея дошъл и някой, представящ се за Маеглин — нейният син от тъмния елф Еол от Нан Елмот. Така Маеглин приел Тургон за свой господар, ала Еол бил последвал Аредел и сина й до Гондолин и бил пленен на влизане. Еол бил отведен пред Тургон, но отказал да сведе глава пред краля и вместо това приел да бъде убит заедно със своя непокорен син Маеглин. Нападнал Маеглин с отровна стрела, но вместо това пронизал Аредел и я убил. Заради това тялото на Еол било скършено на Карагдур.

Маеглин обаче нямал никакво участие в тези злини и Тургон го приел. Маеглин отраснал като един от великите в Гондолин, мъдър съветник, сръчен в занаятите и силен в битка.

Двете велики битки

Сто години след смъртта на Аредел и Еол, в Гондолин отново царял мир. Идвало времето обаче, когато Моргот пробил обсадата на Ангбанд и над елфите надвиснала гибелта. Една зимна нощ, огньовете на Ангбанд погубили голяма част от нолдорите в Дагор Браголах.

Скоро гондолиндримите били замесени в тези събития, след като двамата млади братя Хурин и Хуор били отделени от своята войска и се загубили в полите на Крисаегрим. Торондор ги отвел пред Тургон. По волята на Улмо, Тургон ги приел и те останали в Гондолин почти цяла година преди да се завърнат по домовете си.

Скоро след това, Тургон започнал тайно да изпраща хората си на запад през великото море, за да дирят земите на валарите и да търсят прошка и помощ. Нито един от моряците му обаче не успял.

Четиринадесет години след пробива в обсадата на Ангбанд, Тургон за пръв път потеглил на война. Непознат за своя род, той им се притекъл на помощ с армия от десет хиляди. Това била най-великата битка, която станала известна като Нирнает Арноедиад.