Нуменор

В началото на съществуването си остров Нуменор бил предназначен за награда на хората, които останали верни на валарите. Те били именно онези, които помогнали във Войната на гнева и се изправили срещу Мелкор като по този начин си заслужили благодарността на валарите.

Островът бил богат и обширен, хората имали там всичко, от което се нуждаели. Валарите ги закриляли и управлявали стихиите така, че нуменорците да живеят добре. Единственото, което им забранили, било да плават на запад към техните безсмъртни земи.

Хората от острова били надарени с много по-дълъг живот, отколкото останалите в Средната земя, но въпреки това били смъртни и след време започнали да недоволстват от това. Сравнявали се с елфите, а и със самите валари, и смятали, че са ощетени или наказани за минали грехове. Когато при тях пристигнал пратеник от запад, за да им обясни, че смъртта за тях не е наказание, а дар от Илуватар, и че така е устроен светът, те не му повярвали и лека-полека се озлобили и към елфи, и към валари.

Наред с това обаче страхът им от смъртта се увеличавал. Опитвали всякакви начини да отложат края. Строили величествени дворци и домове на мъртвите, работели по формули за възкресение или съхраняване на живота, запълнили страната с гробници, в които властвала мисълта за смъртта. Но не постигнали нищо.

Въпреки всичко нуменорците все още спазвали забраната да не плават на запад. Затова се „ограничавали” с целия останал свят. Прекосили и изследвали всички източни, южни и северни морета, опознали крайбрежията им, намерили тамошните диви хора и станали първо техни учители, а с напредване на времето и увеличаването на силата и гордостта им, и техни господари. Започнали да трупат несметни богатства, а в самия Нуменор науката и занаятите процъфтявали.

Докато всичко това се случвало, на острова все още били останали хора, които почитали валарите и живеели според предписанията им. Те наричали себе си „Верни” и тайно се срещали с елфите по западните брегове на Нуменор, за да черпят от тях мъдрост и съвети. Верните не смеели открито да се опълчат срещу краля си и неговите хора, но въпреки това скоро били подложени на гонения и жестокости. Мнозина от тях отплавали от Нуменор, за да търсят по-добър живот другаде, но имало и такива, които останали с надеждата, че всичко ще се промени към добро.

Когато на престола на Нуменор се възкачил Тар-Палантир, Верните сякаш най-сетне получили онова, за което копнеели. Кралят преустановил гоненията и започнал лека-полека да възстановява старите обичаи и почитта към валарите. Но било твърде късно, още повече че опитите му умрели заедно с него самия.

Неговият племенник — Ар-Фаразон, узурпирал властта над Нуменор: чрез славата си на завоевател и богатствата, които раздавал щедро на всички свои последователи; а и чрез непозволения брак с дъщерята на краля — Тар-Мириел (която той насила взел за жена).

Ар-Фаразон постепенно станал по-могъщ от всеки друг нуменорски владетел и решил да поеме на война в Средната земя. Искал да победи Саурон или най-малкото да го направи свой покорен васал. И тъй като армията му била непобедима, без колебание заминал на изток и там призовал Саурон да му се поклони или да бъде унищожен. А Саурон само това чакал — явил се пред краля и помолил да стане негов покорен слуга, но в себе си кроял скрити планове как да поведе Нуменор към неговия край. Кралят го взел като заложник и го закарал на острова, но на лукавия Саурон му отнело само три години, докато, чрез ласкателства и мними съвети, от затворник се издигне в пръв съветник на краля.

Тогава положението в Нуменор започнало да се променя към по-лошо от всякога. Верните били обявени за бунтовници и били осъждани за най-дребни провинения, в повечето случаи измислени. Нуменорските кораби идвали в Средната земя не като господари, а като завоеватели, и се завръщали пълни с роби и съкровища, придобити по жестоки начини. Саурон придумал краля да отсече Бялото дърво Нимлот — символ на кралския род и спомен за елфите и валарите. След това издигнал в култ вярата не във валарите, а в Мелкор — господарят на мрака, и построил за него голям и зловещ храм. В този храм хората изгорили останките от Бялото дърво и започнали да принасят кървави жертвоприношения в молитва към Мелкор да ги спаси от смъртта (но един плод от дървото оцелял — в нощта преди да го отсекат, Исилдур се промъкнал в двореца и го откъснал, едва спасявайки живота си след това).

Въпреки всички молитви към Мрачния властелин, животът на хората не само не се увеличавал, но и се скъсявал, и болести и лудост започнали да ги тормозят. Климатът се променил и ветровете, преди това възспирани и управлявани от валарите, сега разкъсвали платната на нуменорските кораби и ги тласкали към гибел. Всичко това озлобило нуменорците до краен предел и когато дори кралят осъзнал, че въпреки всичко и той ще умре, по съвет на Саурон повел флота си към Безсмъртните земи, за да покори валарите и да вземе тяхното безсмъртие.

Но когато войската на Ар-Фаразон стъпила в земята на валарите, те временно се отказали от властта си над света:

„А Илуватар показал своята мощ и променил самата същина на света; и зейнала бездна в морето между Нуменор и Безсмъртните земи, та водите нахлули към нея, грохотът и мъглите от безброй водопади стигнали чак до небето и целият свят се разтърсил. Всички кораби на нуменорците рухнали в бездната и мрачните дълбини ги погълнали навеки. А Ар-Фаразон и войската от простосмъртни, що стъпили върху Аман, били погребани под грамади от падащи хълмове.

А Подарената земя Андор, славният Нуменор на кралете, звездната Елена — тази страна била напълно унищожена. Защото островът се намирал близо до страшното бедствие и основите му се срутили, та рухнал в мрака и изчезнал завинаги.”

Никой, който бил там по това време, не се спасил. Дори Саурон потънал и оцелял само гневният му дух, лишен от телесния си облик. Само неколцината Верни, които милостта на валарите спасила от разрухата на онзи ден, отплавали преди това от острова, успели да стигнат до Средната земя и да заживеят там, пазейки само спомена за Нуменор в сърцата си.