Барад-дур

Барад-дур

Могъщото укрито в сянка укрепление на Саурон през Втората и Третата епоха. „Барад-дур” означава „Тъмна кула”.

Първото построяване на Барад-дур

Когато Саурон за пръв път дошъл в Мордор, той издигнал Барад-дур за 6000 години. Скоро след това, Тар-Минастир от Нуменор изпратил флот към Средната земя и войските на Саурон били пропъдени да се скитат извън западните земи. Но Барад-дур не можела да бъде доближена от нуменорците, защото мощта на Саурон се затвърдила и той разпрострял силите си на изток. През II 3262, Саурон напуснал Тъмната си кула, за да замине за Нуменор с огромната армия на Ар-Фаразон; той се върнал след Падението на Нуменор през II 3434, а кулата му била завладяна и разрушена от войските на Елендил и Гил-галад, които заедно загинали в обсадата през II 3441. Въпреки че Барад-дур била разрушена, нейните основи останали на място.

Второто построяване на Барад-дур

За дълго време през Третата епоха, крепостта на Саурон не била в Мордор, който тогава се управлявал от назгулите. По-точно, той обитавал южните части на Мраколес — в Дол Гулдур. През III 2941, Белият съвет изпратил войска да го прогони от Мраколес и той отново се оттеглил в Мордор. Там отново започнал строежът на Тъмната кула. Като се има предвид времето за първото й построяване, кулата едва ли е била завършена през Войната на пръстена през III 3019 г.

Барад-дур била построена както с камък и желязо, така и чрез силата на Саурон. Когато Единственият пръстен бил унищожен в Ородруин, силата била сломена, а кулата разрушена завинаги.

Външността на Барад-дур

Отвън кулата била черна, направена главно от метал. От желязната порта издигната пътека излизала на полето Горгорот, минавайки по огромен мост. Знае се също така, че лавата от Пещите на Ородруин е била насочвана обратно през полето до Барад-дур.

Толкин най-вероятно оставя съзнателно подробностите по строежа на кулата, тъй като постоянно била скрита от черен облак. Единствените герои от „Властелинът на пръстените”, които наистина виждат Барад-дур, са Фродо и Сам, докато пътуват към Сърцето на планината: „…извисени и черни, по-черни и мрачни от необятните сенки наоколо, жестоките зъбери и желязната корона на най-горната кула на Барад-дур...” („Властелинът на пръстените”, книга 6, глава 3: Съдбовния връх).

Най-високата кула на Барад-дур изглежда е било мястото, което обитавал Саурон. Поне там е бил Прозорецът на окото, откъдето Немигащото око се взирало в Средната земя.